Новият стар лек за аутизъм

Всичко започнало през април 2019 г., когато дядо му се пенсионирал и направил в градината си парник за разсад на зеленчуци, разказва theepochtimes.com. По време на локдауните през пандемията, Джо, който вече бил диагностициран с аутизъм, си купил няколко пакета семена, за да опита и той. 

Още първата година успял и започнал да продава продукцията си пред къщата на семейството в Билингхей, Линкълншир. „Съседите купуваха неговите зеленчуци, защото бяха градински, а освен това мислеха, че е по-безопасно да пазаруват на улицата, отколкото да ходят по магазините”, казва майка му. Същевременно започнал терапии, но според г-жа Трофър, е намерил помощ единствено от хобито си.

С приходите от първата реколта Джо си купил три кокошки, а с парите от втората – три овце и овен, които през пролетта на 2021 г. го даряват с първото поколение агнета. Продал ги и си купил ремарке, за да води овцете си на селскостопанските изложения в района, където да ги продава. 

Същата есен разширил стопанството си с две телета и с парите от продажбата на зеленчуците и овцете наел парцел в селото. В момента Джо отглежда там зеленчуци, 37 овце, 12 кокошки, две крави, а наскоро е „осиновил” и бордър колито Спъд – най-добрият му приятел през безсъните нощи, когато аутизмът подклажда тревожността му. 

Майка му казва, че никога не е пожелал да играе с приятели, но сега всеки ден става в 4 часа сутринта, за да нахрани животните си преди да отиде на училище, а след часовете бърза да се върне при тях. Научил се е да стриже овцете, от колеги на майка си е получил чекрък, а негов съселянин го е научил да преде. 

Сега Джо продава вълна, яйца и зеленчуци на местните пазари, а животните си - на фермерските панаири в района. Вече е известен в местното земеделско общество и дори е получил награда за зеленчуците си. С помощта на майка си вече има и профил във Facebook, наречен „Joe’s Garden Patch“, с 1800 последователи.

Увлечението на Джо го е сближило с по-малките му братя Стан и Ърни, от които преди това е странял. „Сега го следват навсякъде и вече му помагат на панаирите”, казва г-жа Трофер, отбелязвайки, че фермерството е превърнало сина ѝ в „най-милото и най-тихо дете“, което работи „повече от възрастен мъж”. 

За нея Джо е открил най-доброто лекарство за своя аутизъм. „Той има нещо, което изгради сам, затова сме горди с него и вярваме, че един ден ще има собствена ферма”, разкрива надеждите си майка му, вече по-спокойна за здравето и бъдещето на първородния си син.