Климатът, парите и съдбата на планетата: защо светът отново се събра в Бразилия

През ноември 2025 г. в бразилския град Белен се провежда поредната климатична конференция на ООН — COP30 (30-то издание на COP – „Conference of the Parties“ – среща на страните, подписали Рамковата конвенция на ООН за изменение на климата (UNFCCC) - бел. ред.).

Страните отново се опитват да се договорят как да ограничат глобалното затопляне до 1,5 градуса, кой и колко да плати за „зеленото“ преходно развитие и как да се защитят най-уязвимите, съобщават от руския екосервис „Съхрани гората“ и обясняват защо тази среща остава една от малкото платформи, на които дори конфликтиращи държави сядат на един и същ маса.

Конференциите COP се провеждат от 1995 г. насам и остават основният орган на ООН за борба с изменението на климата. Именно на такава среща през 2015 г. в Париж, почти 200 страни за първи път поемат ангажимент да не позволят температурите да се повишат повече от 2 градуса, а при възможност – да ограничат ръста до 1,5 градуса. Оттогава всяка година делегации пристигат на конференцията, за да отчитат и да се договарят за нови стъпки. Дори страните, които се намират в политически конфликти (например САЩ и Иран), идват на COP, за да се договарят за климата — защото става дума за оцеляването на човечеството.

Една от най-спорните теми е парите. Богатите страни още през 2009 г. обещаха да дават на развиващите се държави по 100 милиарда долара годишно за зелена енергия и адаптация. Тази сума беше достигната едва през 2022 г., и то предимно чрез кредити, а не чрез директни грантове. Сега бедните страни изискват нови, значително по-големи средства и реални плащания във фонда за компенсации за щети от природни бедствия, създаден преди три години.

Нефтът и газът срещу вятъра и слънцето — още един вечен спор. Страните от Персийския залив и Русия настояват за постепенен преход и за ролята на газа като междинно гориво. Западът изисква строги срокове за отказ от изкопаеми горива. На последната COP29 в Баку не успяха да се договорят за ново намаляване на добива на петрол — нефтените интереси отново се оказаха по-силни.

Третата голяма тема са въглеродните пазари. Най-накрая заработиха правилата за търговия с квоти за емисии, но все още не е ясно как да се избегнат измами и двойно отчитане. Страни с големи гори, включително Русия и Бразилия, искат да отчитат поглъщането на въглерод от дърветата за собствените си климатични цели. Така например, според вътрешни данни, руските гори поглъщат около 2,5 млрд тона CO₂ годишно, а това е повече от целия ѝ индустриален емисионен обем (около 2,1 млрд тона).

За обикновения човек решенията на COP30 ще се отразят в повишаване на цените на самолетните билети заради екологични такси, нови изисквания за опаковките, по-скъпи стоки от страни с висок въглероден отпечатък и, възможно, по-евтино електричество в дългосрочен план, ако възобновяемата енергия получи достатъчно инвестиции.

Климатичната среща на високо равнище в Бразилия ще бъде поредният опит да се обедини световната общност пред лицето на общата заплаха. В условията на геополитическо напрежение климатичната дипломация остава една от малкото платформи, на които страни в конфликт могат да водят диалог. Резултатите от тези преговори могат да определят правилата за глобалната икономика за десетилетия напред.