Роботизацията ще засили неравенството между половете на пазара на труда

Нежният пол доминира в професии като секретарки, административни асистенти, касиери, служители в звената човешки ресурси, труд и работна заплата – сфери, в които ИИ е най-подготвен да замени човешкия труд, пише Bloomberg, позовавайки се на изследване на Revelio Labs, компания за проучване на пазара на труда.

Екипът от икономисти, социални анализатори и психолози, отбелязва, че човешкото общество е изградило стереотипи по отношение на „мъжките” и „женските” професии. И на нивото на обучение, заложено за момента в ИИ, роботизираните дейности ще навлязат в тези сфери на пазара на труда, които се заемат предимно от жени, т.е., поне в първия етап на роботизация, работата си ще загубят предимно жени. 

IBM например, наскоро намали броя на административните длъжности в звено „Човешки ресурси” и възложи задачите им на ИИ. Прогнозите сочат, че до 5 години IBM ще намали с до 30% работните места в този сектор, което означава около 7 800 безработни, предимно жени, само в тази компания.

Проучването подчертава необходимостта от програми за преквалификация и обучение на жените в професии, които да им открият  нови възможности на трудовия пазар. Подобен ход ще позволи на хората едновременно да се възползват от напредъка в областта на ИИ, но и да запазят за жените сектори, в които човешките знания и умения превъзхождат ИИ като опит и експертиза.

Изкуственият интелект е технология, създадена и програмирана да подпомага компютърните системи да имитират човешко поведение. Обучението на алгоритъма, основано на последователната обработка на данни, позволява на машината да се учи, да оформя модели и в крайна сметка да осъществява сложни действия, по начина, по който го правят хората, водени от мисълта си. 

Ето някои отговори на въпроса какво може и какво не може да прави ИИ (на този етап), събрани от източници в Харвард и Технологичния Институт на Mасачузетс: 

ИИ може: да бъде обучаван и да учи; да филтрира нежелана електронна поща; да чете, анализира, категоризира и класифицира текстове и документи въз основа на тагове или ключови думи; да стартира или защитава срещу онлайн атаки; да помага при сложни медицински процедури; да разпознава и да имитира изображения и звуци; да инвестира, да създава и поддържа ферми за насекоми, да ви мие зъбите (с четка с ИИ), да опрашва растения и да прави бургери.

При изпълнението на подобни задачи обаче намесат на ИИ може да бъде „подкопана” от вроденото недоверие на хората към способността на една машина да оценява многостранно съдържанието и условията, свързани с тези дейности.

ИИ не може: да се справи с тестове на приемни изпити в колеж или университет; да кара кола; да журира конкурси за красота, т.е., да я оценява; да гледа – и да разбира спортни състезания, особено отборни спортове, да се предпази от мания за пазаруване (онлайн, разбира се), и най-важното и преди всичко – ИИ не може да бъде креативен.

Ето какви изображения е създал ИИ, при задачата да генерира  портрет на идеалния мъж и идеалната жена по данни от социалните медии – бихте казали – имат си всичко, но едва ли допадат на всеки – може би защото нямат характер, или просто не са реалистични?