Добра итнвестиция ли е изкуственият интелект?

Според ВВС News, „на четири очи”, но все по-често и публично, инвеститорите започват да се съмняват в бързо повишаващата се стойност на компаниите, разработващи изкуствен интелект (ИИ). Все по-често се чуват формулировки като „финансово инженерство“, т.е., изкуствено завишаване на стойността на ИИ-индустрията. 

Финансовите мащаби са наистина обезпокоителни: тази година ИИ-секторът е донесъл зашеметяващите 80% от печалбите на американските борси, а до края на годината инвестициите в ИИ вероятно ще достигнат $ 1.5 трилиона! 

Миналата седмица Сам Алтман, шефът на OpenAI, чийто продукт ChatGPT е известен като „машина за пари”, призна пред репортери, че много ИИ-бизнеси са „донякъде балони” – но не и в OpenAI, където „се случва нещо истинско”. 

За възможен балон в ИИ-индустрията през последните дни предупреждават и Bank of England, Международният валутен фонд и експерти от JP Morgan. В Силициевата долина са още по-крайни: според тях един финансов срив в ИИ-индустрията ще повлече надолу цялата икономика.

Част от опасенията идват от множеството „заплетени” сделки, които обвързват различните бизнеси в ИИ-сектора. Така например, OpenAI поръчват на Nvidia чипове за $ 100 000 милиарда, но същевременно ще направят покупка за милиарди от AMD, конкурент на Nvidia. По този начин OpenAI се превръща в един от най-големите акционери и в двете компании за чипове.

От своя страна Nvidia има дял в ИИ-стартъпа CoreWeave, който обслужва част от огромната инфраструктура на OpenAI. Същевременно милиарди долари инвестиции в OpenAI идват от технологичния гигант Microsoft, японския конгломерат SoftBank и Oracle, най-голямата компания за облачни услуги 

Наистина, заплетено - но това е само върхът на айсберга: ако цялото сложно инвестиционно „плетиво”, което облича ИИ, трябва да се разплете, вероятно му ще се изгуби краят. Затова някои финансови анализатори не се колебаят да облекат практиката в „научна” формулировка, наричайки я „кръгово инвестиране” – компания „А” инвестира в свои клиенти (или им отпуска заеми), те купуват акции на „А” и разпалват търсенето им, което на свой ред изкуствено повишава цената им – и пазарната стойност на „А”.

Сам Алтман е на мнение, че „инвестиционните заеми са безпрецедентни“, както е безпрецедентна и бързината, с която се увеличават приходите на ИИ-компаниите, включително OpenAI, но,… там поне се случва „нещо истинско”…

Според експерти в Силициевата долина, които познават историята на IT-индустрията, признаците за балон в ИИ-сектора са налице - като този модел на поведение: компаниите обявяват грандиозни инициативи и продуктови планове, за които обаче нямат капитал и мотивират най-напред инвеститорите на дребно да се включат. Първият успех води и големи инвеститори.

Това увеличава стойността на ИИ-компаниите и разработките им, подклаждайки привидно ненаситен глад за бързо развитие на ИИ. В един момент обаче балонът ще се спука, инвеститорите „ще пият една студена вода” и ще си отдидат – и никой няма да бъде отговорен нито за загубите им, нито за „новата екологична катастрофа”: след спукания балон в отдалечени части от света  огромни центрове за данни ще останат да ръждясват и да замърсяват околната среда.

За ИИ-разработчиците от Силицевата долина, и инвестиционните, и екологичните рискове са факт, но не е задължително инвестициите да се провалят – така, както днешните интернет-услуги процъфтяват „върху пепелта на свръхинвестициите в телекомуникационната инфраструктура” от предишното десетилетие. 

Така че „магьосниците” от Силициевата долина вярват в бъдещето на ИИ и „умните” му приложения, включително такива, за които днес дори още не сме се сетили. Голяма част от хората по света също вярват в потенциала на изкуствения интелект да трансформира обществото. 

Въпросът е дали парите са достатъчни, за да движат възхода в ИИ-индустрията – още повече ако инвестициите пресъхнат, или ако инвеститорите последват древния съвет: не слагайте всички яйца в една кошница – нали и Бил Гейтс инвестира в земеделска земя…