Как се справя Европа с младите хора, които не учат и не работят

Средният им процент за ЕС е 11%, като блокът иска до 2030 г. да свали тази цифра под 9%. Засега тази цел са постигнали 11 от общо 34 европейски държави, отбелязва актуален доклад на Организацията за икономическо сътрудничество и развитие (ОИСР).

Процентът им в различните европейски страни варира в голям диапазон – от 4.9% в Нидерландия до 25.9% в Турция, 22.2% в Босна и Херцеговина и 19.4% в Румъния. В първата десятка са още Италия (15.2%), Сърбия (14.9%), Литва (14.7%), Гърция (14.2%), Кипър (12.9%), България (12.7%) и Франция (12.5%). 

Освен Нидерландия (4,9%), други силни страни са Исландия (5,0%), Швеция (6,3%), Норвегия (6,8%), Малта (7,2%), както и Ирландия и Словения (и двете по 7,6%). Младежите в тези страни могат да разчитат на добре работещи програми за образование на различни нива и професионално ориентиране. 

Сред петте най-големи европейски икономики, най-сериозен е проблемът в Италия (15,2%) и Франция (12,5%). По-добри показатели отбелязат Обединеното кралство (12,1%) и Испания (12%), но с най-малко незаети с нищо младежи е Германия (8.5%).

По-високият процент от младите NEET са жени. На първите места отново са Турция и Румъния. В южната ни съседка най-голям дял се пада на омъжените туркини в тази възрастова група, които поемат домакинската работа и грижите за децата и възрастните родители. Само в пет европейски страни - Швеция, Финландия, Норвегия, Естония и Белгия не учат и не рабоят повече млади мъже, отколкото жените в тази възраст.

Като цяло тревожните цифри са в тясна връзка със слабите образователни резултати на младежите. Излизайки с нисък успех от образователните структури и учебните заведения за професионална подготовка, те са нискоквалифицирани и естествено попълват броя на безработните с най-малки шансове да си намерят работа. 

Роля играят разбира се и социалните условия, както и семейната среда. Отбелязвайки съчетанието на редица фактори, докладът на ОИСР разкрива и друга опасна трайна тенденция – оформянето на т. нар. „икономически неактивно население” – хора, които не работят, не търсят работа активно или не приемат наличните предложения за работа - заради ниско заплащане, враждебна трудова среда или просто заради липса на подходящи умения.

Докладът на ОИСР вижда път към решението на проблема както сред младите хора, така и за всички възрастови категории, в организирането на много повече курсове за професионална ориентация, квалификация и преквалификация, съобразени с конкретни изисквания на пазара на труда.