За първи път жена оглавява Международния червен кръст

За първи път жена оглавява Международния червен кръст Снимка: youtube.com

Както обикновено, за ръководител на хуманиталната организация е избран бивш швейцарски дипломат в лицето на Миряна Сполярич Егер.

Тя ще бъде първата жена начело на Международния червен кръст (МЧК) от основането му преди 150 години, отбелязва swissinfo.ch. Постът ѝ е с четиригодишен мандат, с възможност за подновяване. Родената в Хърватия Сполярич Егер е учила философия, международно право и икономика в университетите в Базел и Женева. Била е помощник-генерален секретар на Програмата за развитие на ООН и директор на Регионалното бюро за Европа и ОНД, където отговаряше за връзките с Русия и постсъветските републики. 

Сполярич Егер встъпва в длъжност на 1 октомври, заменяйки досегашния президент на МЧК Петер Маурер. Тя застъпва позицията в изключително сложна международна обстановка, когато близо 20 000 служители на МЧК работят в повече от 100 страни като Афганистан, Либия, Судан, Сирия, Мианмар и сега Украйна, защитавайки и подпомагайки жертвите на въоръжени конфликти съгласно международното хуманитарно право.

Сполярич Егер определи приоритетите си така: „Да акцентирам на нуждите на най-уязвимите и да постигна справедлива оценка на невероятните екипи на МЧК в конфликтни ситуации по целия свят“.

Част от предизвикателството пред МЧК е да води абсолютно безпристрастен диалог не само с воюващите сили, но и с всички участващи в конфликтите страни. През март Маурер беше критикуван заради срещата му с външният министър на Русия Сергей Лавров, която мнозина разтълкуваха едва ли не като легализиране на руската инвазия в Украйна. 

Тази война действително изправя МЧК пред големи трудности. Макар че Третата Женевска конвенция предоставя на Червения кръст право на достъп до всички военнопленници, по време на посещението си в Киев в началото на септември генералният директор на МЧК Робърт Мардини призна, че организацията успява да посрещне „малка част от нуждите“, възникнали в резултат на войната на Русия в Украйна. 

„Към днешна дата сме успели да се срещнем само с няколкостотин военнопленници от двете страни, а знаем, че тези, до които все още нямаме достъп, са хиляди“, каза Мардини пред журналисти. 

Доклад на анкетната комисия на ООН за Украйна от миналия петък документира дълъг списък от нарушения на международното хуманитарно право, в т.ч. незаконно използване на експлозиви в населени места, безразборни атаки без разлика между цивилни и военни, екзекуции, изтезания, малтретиране, сексуално насилие, извършено от войници и принудително разселване на цивилни. 

Според комисията Русия е извършила редица военни престъпления в Украйна, но са идентифицирани и два случая на малтретиране на руски военнопленници от украинските сили.

Още по темата във

facebook

Сподели тази статия в: