Китайски хакери са извършили множество кибератаки срещу руската отбранителна индустрия

Поне така декларираха Владимир Путин и Си Дзинпин след срещата си на Зимните олимпийски игри в Пекин. Изглежда обаче, че Пекин само на думи изпълнява ангажиментите си към Русия, замествайки ги с действия от свой интерес, коментира express.co.uk.

Нови доклади показват, че китайски кибератаки системно са се "запознавали” с чувствителни данни от руски отбранителни предприятия. Така твърдят и от Kaspersky Labs, руска компания за киберсигурност, която дори посочва китайската хакерска група TA428 като извършител на кибератаките. Особено неприятното в случая е, че точно тези хакери работят като IT-разузнавачи за китайското правителство.

Обширната вълна от атаки с нов зловреден софтуер за Windows, е засечена за първи път през януари тази година. Хакерите успешно са компрометирали мрежите на десетки цели, понякога дори поемайки контрол върху цялата им IT-инфраструктура, включително системите за управление на решенията за сигурност.

„Атаките са били насочени срещу промишлени предприятия, конструкторски бюра и научни институти, правителствени агенции, министерства и ведомства в няколко източноевропейски страни - Беларус, Русия и Украйна, както и Афганистан”, уточняват от Kaspersky Labs. Анализът им несъмнено определя инцидентите като кибершпионаж, засегнал най-малко 10 руски компании. Хакерите са използвали фишинг имейли с поверителна информация за атакуваните организации и злонамерен код, внедряващ зловредния софтуер PortDoor. 

Кибератаките поставиха на дневен ред все по-голямата зависимост на Русия от Китай - както икономически, така и политически.  

След наложените ѝ санкции Русия се възползва от отворилия се китайски петролен пазар, въпреки изключително занижените цени, на които предлага своя нефт. В резултат на това руският внос в Китай скочи с 80 % през май в сравнение с миналата година, макар че вече бележи спад спрямо първите месеци след руската агресия в Украйна. Това показва, че макар да купува руския нефт на много изгодни цени, Китай няма да го прави безкрайно, а докато задоволи нуждите си. 

Същевременно, Китай зае над 95% от вноса на превозни средства  в Руската федерация, както и твърде значителен дял във вноса на редица други стоки. 

Наред с това, много китайски компании ограничават дейността си в Русия и дори се изтеглят по примера на западните им колеги, тъй като се опасяват да не попаднат под вторичните санкции на западния свят. Анализаторите виждат и нов признак на зависимост, след като Русия обяви, че ще използва китайския юан за международните си разплащания.

Александър Габуев, старши сътрудник във Фондацията Карнеги за международен мир, казва, че зависимостта на Москва от Пекин е променила баланса в отношенията между двете държави. Докато по време на Студената война Русия смяташе Китай за „бедния роднина”, сега Москва е в позицията на „младши партньор“ на азиатската суперсила, смята ученият и предсказва, че все по-често решенията на Кремъл ще зависят от Пекин.