Обединените усилия на лекари в Украйна и Полша спасиха зрението на майка и двете ѝ деца

Оценявайки сериозността на състоянието им, местните лекари се свързвали с д-р Наталия Прейс, очен специалист от Лвов, която от своя страна изпраща снимките на пострадалите на преподавателя си проф. Роберт Реждак от Медицинския университет в Люблин, Полша. Решението е тримата да се евакуират там, което в условията на войната отнема цяла седмица.

„Идваха сякаш от ада“, казва пред ВВС проф. Реждак. "Майката беше напълно сляпа, можеше само да докосне децата си, а те бяха толкова гладни и уморени, че само ядяха, спяха и плачеха".

Случаят е голямо предизвикателство за проф. Реждак, водещ хирург в една от най-големите очни болници в Европа. „Решихме да оперираме първо майката. Направих двустранна операция на катаракта. Беше наистина сложно заради раните и парчето стъкло в едното око. За щастие всичко мина перфектно и два дни след интервенцията тя видя синовете си“, казва специалистът.

Възстановяването на зрението на децата ще отнеме повече време. Едното момче е загубило окото си. „И двете деца са с масивни очни травми. Надяваме се, че зрението им ще бъде добро, но се нуждаят от по-продължително лечение“, смята проф. Реждак. Той е доволен, че украинските власти са успели да транспортират пострадалите навреме – още няколко дни и последствията биха били фатални. „Щяха да ослепеят, хванахме последния момент“, казва проф. Реждак и се съгласява, че случилото се е „малко чудо“ – чудо на човешката добронамереност, несъвместима с войната. 

В болничното отделение двете деца отново могат да играят. Въпреки че е загубил едното си око, малкият Назар е по-бодър от близнака си Тимур, който видимо е по-травмиран. 

„Помага им психолог. Чувстват се по-добре, но претърпяха много операции, видяха как бомба пада върху тях. Вече са малко по-спокойни, но още се стряскат и не могат да спят“, казва майка им. Преди войната е била готвачка в местно училище. На въпрос дали би искала да се върне, след като се излекуват, тя бързо отговаря – „Не. От дома ми не остана нищо, а тук всички са толкова мили“.

Това не са единствените пациенти на проф. Реждак от Украйна. Като известен хирург офталмолог и преподавател, той има много бивши студенти в нападнатата от Русия страна и ги консултира ежедневно. Една от тях е д-р Прейс, с която преценяват кой може да бъде лекуван на място и кой да се евакуира в Люблин. Случвало се е евакуацията да не е възможна – тогава екипите от Лвов дори оперират с помощта на видеовръзка с Люблин. 

Професор Реждак е убеден, че виртуалната медицина е от ключово значение в условията на война. Медицинският университет в Люблин организира и изпращането на медицински консумативи и лекарства за Украйна. Работата няма край, тъй като ранените са все повече. Професор Реждак и неговият екип ще оперират отново близнаците през следващите дни, но очакват и нови пациенти, подготвени за лечение в Украйна – стига хуманитарните коридори да работят.