Устойчиво развитие и COVID-19

Устойчиво развитие и COVID-19

Големият фактор на пазара в момента, COVID-19, за жалост не уважи усилията на света за устойчиво развитие

Програмата на Европейския съюз “Устойчива Европа до 2030 г.”, създадена в подкрепа на целите на ООН за устойчиво развитие, приетият план за действие от Парижкото споразумание, както и Зелената сделка (Green Deal), известна още като Зеления пакт, вече изглеждат различно на фона на пандемията. 
Тези политики, предложени от Европейската комисия, които трябва да направят Европа климатично неутрална до 2050 г. и да работят за плавния преход към кръгова икономика, засега остават на заден план. 

Остава неясно дали кризата няма да пренасочи всички структурни и инвестиционни фондове, обещаващи светло и зелено бъдеще, към бедственото ни тъмно настояще.

Може би ще е полезно, когато започнем да търсим новия модел на устойчиво развитие, устойчив на пандемия, да не забравяме, че въпреки че икономиката не е хуманитарна наука и Адам Смит и Карл Маркс са философи хуманисти, които са взели предвид предупредителния детски зов преди буря.

Смелата млада визионерка Грета Тунберг, позната на всички с “Училищната стачка за климата”, неотдавна завладя света на младите и даде силен тласък сред цялото общество в посока изграждане на икономически модели, базирани на устойчивото развитие. 

След разгорещени дебати на световната политическа сцена бяха взети драстични решения за опазване на природата в името на бъдещите поколения. Някои от тях, като Парижкото споразумение, Зеления пакт, станаха основание за дебати относно икономическата страна на прехода от невъзобновяеми към възобновяеми природни ресурси. 

Тази дълго отлагана стъпка винаги е бил заплаха за големите световни корпорации и за страните, контролиращи ресурсите, които обособиха времето, в което живеем, като “петролната епоха”. Но вечната нужда от промяна спрямо непредвидимите условия е шанс за иновативните и гъвкавите да направят прехода поносим.   

Най-вероятно отчаяният детски зов в лицето на Грета и децата по света е бил вик, предусещащ идващата криза, подобно на крясъка на птиците преди буря. Може би, ако силните на деня бяха чули този писък, щяха да са по-дръзки в промяната вчера, за да не се стряскаме днес от факта, че нямаме нито време за дълъг и плавен преход, нито достатъчно заделен и поравно разпределен ресурс. Ресурс, с който да оцелеем без катастрофални последствия за цивилизационния ни модел във времето, когато кризата (от икономическа до екзистенциална) е единственото сигурно нещо, което ни очаква. 

Обстоятелствата ни принудиха да провидим, оглеждайки се от вкъщи през прозореца или компютъра, кое има перспектива в бъдеще и кое не. 

Да вземем пример от бившия изпълнителен директор на General Electric, преобразил американския бизнес, Джак Уелч. Той успя да съхрани компанията през тежки времена, създавайки гъвкав печеливш гигант, водейки се по простата формула: “Променяй, преди да се наложи.” Всеки сам може да заключи от ежедневието си кои бизнеси се приспособиха към тази крайна ситуация и кои първи затвориха. А някой ден оцелелите от тази пандемия мениджъри ще дават уроци за това, какво означава устойчиво развитие на практика. 


Прочетете още за:
COVID-19 кръгова икономика устойчиво развитие

  0 
  2