„Всяко време е подходящо за честност“ – уроците на Емил Коралов оживяват

На 3 април в СУ „Иван Вазов“ – гр. Вършец се случи нещо повече от учебен час. Случи се среща – между поколения, между минало и настояще, между думите на един писател от отминала епоха и сърцата на млади хора, които тепърва откриват света.

Този необикновен урок бе посветен на 120-годишнината от рождението на Емил Коралов (1906 – 1986 г.) – писател, чиято съдба е дълбоко вплетена в Северозапада, в тихите улици на Вършец и в човешките истории, които никога не губят своята стойност. Роден в село Славотин, Монтанско, но израснал именно тук, той остава завинаги част от духа на този град.

И сякаш неслучайно, този открит урок се проведе именно в дните на ежегодния „Поход на книгата“ – време, в което думите оживяват, а литературата намира път към нови души.

Но най-вълнуващото тепърва предстоеше.

Ролите бяха разменени.

Пред аудиторията застанаха не учителите, а учениците. Със своята искреност, със своята смелост и неподправена емоция те поведоха присъстващите в един урок – не просто по литература, а по честност, морал и човечност. Водещите Биляна и Златозара от Ха клас придадоха на събитието ритъм, топлина и онази особена енергия, която превръща думите в преживяване.

Темата за честността – толкова проста и същевременно толкова трудна, оживя чрез думите на Коралов. В неговите произведения тя не е абстрактна идея, а избор. Избор, който всеки човек прави – между удобната лъжа и трудната истина, между личната изгода и вътрешния глас.

Учениците от VІІІа клас представиха своята „Мисловна карта на честността“ – едно своеобразно пътешествие из смисъла на това да бъдеш истински. Те говориха за същността на честността, за нейните проявления, за силата ѝ да изгражда и за последствията, когато тя липсва.

А най-малките – третокласниците – докоснаха сърцата на всички.

С чистотата, която само детството притежава, те разиграха сцена, в която едно дете намира изгубен скъп телефон… и го връща. Толкова прост жест – и толкова голям урок. Защото понякога именно в най-малките постъпки се крие истинската добродетел.

Учениците от Ха клас поведоха присъстващите през живота и творческия път на Коралов – писател, критик, драматург, издател. Те разкриха богатството на неговото творчество – десетки произведения, изпълнени с нравствени дилеми и човешки съдби. За 60 години творчество – над 100 творби и и вестник „Весела дружина“ – едно от най-значимите издания в историята на българската детска литература.

Разказаха за част от произведенията му („Великата жажда“, „Градът на оковите“, „Септемврийци – 1923 г.“, „Огненият парашутист“, „Светът на правдата“, „Тези, които обичаме“, „Неспокоен летопис“, „Чинарите зашумяха“, „Самолет без хора“, „Приключенията на Жари и морското момиче“) и за героите му – онези, които се колебаят, които грешат, но и които намират сили да изберат правдата.

А учениците от ХІа клас доказаха, че паметта може да бъде съживена дори когато времето е оставило само следи. Иво и Нено – с търпение, любопитство и вдъхновение, откриха в интернет аудиозапис с автентичния глас на писателя. С помощта на съвременни IT технологии те го „върнаха към живот“, вплитайки го в кадри от миналото – семейни снимки и образи от стария Вършец.

И в този момент сякаш времето спря.За миг всички бяха заедно – миналото и настоящето, думите и тишината, паметта и надеждата.

Зад тази вдъхновяваща инициатива стояха и учителите Венета Максимова, Румяна Илиева и Емилия Цанкова – хората, които не просто преподават, а запалват искрата на познанието и създават смисъл отвъд учебниците.

Събитието бе открито от директора на училището Оля Яничкова, която подчерта значението на избраната дата и с топли думи приветства всички участници. В края на урока тя се върна към своите ученически години – към спомените за книгите на Коралов, които някога са я вдъхновявали, и с усмивка призна, че отново ще се потопи в неговия фантастичен свят, защото обича жанра фантастика.

А учениците направиха едно важно признание – честно и искрено. Много от тях досега не бяха се срещали с творчеството на този автор. Но нещо вече бе променено. Любопитството бе запалено. Интересът – събуден. А обещанието – дадено: да четат, да търсят, да откриват.

И може би точно това е най-голямата победа.Защото литературата не живее в книгите. Тя живее в хората, които я откриват отново.

А Вършец… той продължава да пази своя писател.В шума на чинарите, в сенките по алеите, в историите, които се раждат от този край. Там, където някога е вървял самият Коралов, днес все още ехтят неговите думи.

Защото има неща, които времето не може да отнеме.Честността е едно от тях.