Износът на производства в други страни често води до регионални конфликти

Износът на производства в други страни често води до регионални конфликти Снимка: athensmagazine.wordpress.com

Глобалните производствени структури като правило търсят производствени бази най-често в развиващи се страни заради евтината работна ръка и ниските производствени разходи.

Това реално и осезаемо ощетява икономиките на и без това бедните региони, създавайки множество източници за конфликти на местно ниво. Често регистрираните в богати и силни страни икономически гиганти пренебрегват или заобикалят местното законодателсто, погазвайки в много случаи дори международно ембарго. Това често е свързано и с екологични и други нарушения и предизвиква сериозни трусове в регионалната и международна обстановка, както и в икономиките на по-бедните региони. 

На конференцията за климата COP26 вицепремиерът на Демократична република Конго (ДРК), разказвайки за броженията на всички нива в страната си, предупреди глобалния минен гигант Glencore с централа в Швейцария, или да спре да изнася кобалт и мед от ДРК, или да обработва ценните полезни изкопаеми на местно ниво, съобщава swissinfo.ch. „Суровинните ни принадлежат”, заяви конгоанският политик, от чиято страна идват 60% от кобалта - ключов компонент в акумулаторните батерии. ДРК е с най-нисък БВП на глава от населението и бедността е тежък проблем. Централноафриканската държава все още се възстановява от опустошителната война в периода 1998 – 2003, чиито огнища и до днес не са напълно потушени. На този фон, приходите на Glencore за 2020 г. са над $ 140 млрд.

Добивът на никел, реализиран от Solway (базирана в Швейцария, но с подозрения за руска собственост) предизвика протести в Гватемала, които накараха местното правителство в североизточния регион на страната, където са никеловите мини, да обяви извънредно положение. Въпреки съдебно решение за спиране на производството поради недостатъчни консултации с местната общност, Solway продължават да работят „само на места, извън параметрите на забраната”, като междувременно опровергаха твърденията за руско притежание, оповестявайки, че компанията е „собственост на граждани на ЕС”, което на практика не изяснява нищо. 

Производителят на препарати за растителна защита Syngenta, (базиран в Базел, но собственост на ChemChina) е обект на все повече съдебни искове, включително от американски фермери, заради „пропуск” на компанията да предупреди, че употребата на неин хербицид носи възможни рискове, включително и за Болестта на Паркинсон. Въпросният препарат се произвежда в множество клонове на компанията по света и едва ли е безвреден и за работещите в сектора. Хербицидът вече е изтеглен от продажба в 72 държави, вкл. Швейцария и Китай (!), но все още се продава в 27 страни, в това число и САЩ, което означава, че правосъдните им системи трябва да решават въпроси, резултат от дейности в други държави, наред с пропуските в местните регулаторни изисквания. 

Швейцарският фармацевтичен гигант Novartis също предизвика трусове по света с новината, че продава 33% от дяловете си в Roche – стъпка с неизвестни последици за хиляди работници на компанията в редица страни. Novartis обявиха и намерението си да продадат своя дял от компанията за генерични препарати и био-продукти Sandoz, за да се съсредоточат върху „специализирани лекарства с по-високи приходи - тенденция, която се наблюдава и по-широко в индустрията“, пише Financial Times. 

И това са само няколко примера. Дали глобалните компании ще създадат нови, по-технологични и по-доходни местни индустрии и каква вълна от безработица ще предизвикат, не е ясно, както не е ясно и дали ги е грижа.

Последвайте ни в ТЕЛЕГРАМ

Още по темата във

facebook

Сподели тази статия в: