Кого няма да чуят на срещата на върха за климата

Кого няма да чуят на срещата на върха за климата Снимка: bangkokpost.com

Парадоксално, но това са общностите, които имат най-малък принос за замърсяването на природата и глобалното затопляне, но за сметка на това са най-засегнати от климатичните промени.

Очите на света са вперени в Глазгоу и дългоочакваната среща на върха за климата COP26. Шотландският град посрещна над 30 000 делегати от цял свят. Въпреки тези мащаби с хора от различни страни, организации и благотворителни структури, в аудиторията има някои забележителни празнини,  не липсват и организационни пропуски. Така например, залите на COP26 не предлагат достъп за инвалиди, което изпита на гърба си израелският министър на околната среда Карин Елхарар.

Мащабната празнина обаче е отсъствието на най-засегнатите общности - бедните държави и отдалечените островни страни. Комбинацията от Covid-19, високите разходи за пътуване и престой в Глазгоу и други логистични проблеми означават, че има риск на COP26 да не се чуят техните ключови позиции, макар да се предполагаше, че това ще бъде „най-приобщаващата” от всички конференции досега, коментира Euronews. 

Една трета от островните страни (SIDS) за първи път не могат да изпратят делегации. На COP26 са представени само Фиджи, Папуа Нова Гвинея, Тувалу и Палау. Останалите тихоокеански острови присъстват ограничено или дори никак. От друга страна, делегацията на САЩ е близо 1000 души.

Но именно за южните тихоокеански острови климатичните рискове са реални - от повишаването на температурите, до промяната на метеорологичните модели. Най-застрашаващо обаче е повишаването на морското равнище, което може да остави цели държави под вода.

SIDS имаха съществена роля за приемането на прага от 1,5°C за глобално затопляне, определен на COP21 в Париж през 2015 г. Но температурите вече се повишиха с 1.1°C, а този път най-потърпевшите не са на срещата, за да изразят тревогите си.

„Нашият суверенитет и оцеляваненето ни са заложени на карта”, казва премиерът на Фиджи. Същото мнение споделят и младите хора от най-застрашените региони, които не успяха да се включат в срещата, но я следят онлайн – ако разбира се, в страните им има възможност за това. 

„COP26 е платформата, където се вземат глобални решения за изменението на климата. Но ние сме тези, които са изправени пред преките му въздействия. Ако не сме част от COP26, не е възможно да се вземат честни и справедливи решения”, казва климатичен активист от Бангладеш. 

„Световните лидери са достатъчно наясно как да се справят с климатичните кризи. За съжаление, когато става въпрос за прилагане на мерки, ние не виждаме силен ангажимент и приоритетност”, смята активистка от Йордания.

„Чувствам, че загубих своя глас и гласа на моята общност. Ние сме най-засегнати от изменението на климата, защото зависим от природните ресурси", казва природозащитник и преподавател-климатолог от Сомалия.

„Нямаме илюзии, че решенията за климатична справедливост ще бъдат изковани основно чрез преговори, но все пак тези конференции са много важна арена за ангажираност, предизвикателства и натиск върху правителствата“, смята активистка от Филипините. Според нея срещите COP са доминирани от богати стряни и корпоративни интереси и намаленото присъствие на реално най-засегнатите общности ще направи мерките несправедливи и недемократични. 

И този път максимата „бъдещето ще покаже” не върши работа, тъй като то ще покже преди всичко тежките последствия от бездействието по проблема с климатичните промени. Въпросът е дали COP26 ще го допусне.

Още по темата във

facebook

Сподели тази статия в: