Древната река Eфрат пресъхва в Сирия

Древната река Eфрат пресъхва в Сирия Снимка: france24.com

По данни на ООН, почти 90% от водите на реката идват от Турция.

За да обезпечи справедлив дял на Сирия, по-рано Анкара беше съгласна да пропуска средно 500 куб. км. вода в секунда. Буйните води на Ефрат нахлуваха в северна Сирия през турската граница, напояваха земята в сирийската житница и минаваха през три водноелектрически централи, осигурявайки електричество и питейна вода на милиони хора, пише Euronews. 

Но през последните осем месеца реката се превърна в тесен поток, който изсмуква скъпоценната вода от язовирите, увеличавайки риска турбините да спрат. От Турция в Сирия вече влизат само 200 куб. км. вода в секунда.От януари насам нивата на водите в язовирите са паднали с 5 метра и сега са само  няколко десетки санатиметра от критичния минимум. Рязкото спадане на водното равнище в язовирите   застрашава електроснабдяването и водоснабдяването в разгара на пандемията и икономическата криза. 

Маслиновите горички са изсъхнали. Животните трябва да се водят далече на водопой, понякога дори ги носят на ръце до средата на това, което е останало от някога мощната река, за да ги напоят.

Халед Ал Хамис, баща на 12 деца също е загубил маслиновите си гори. Засадил е царевица и боб по-близо до реката, но водата се е отдръпнала още и много селяни се замислят дали да не напуснат района.

„Нямаме никаква питейна вода. Жените ходят 7 километра, за да донесат кофа вода поне за децата. Селата ни пресъхнаха, градините ни пресъхнаха, нищо не ни остана”, казва 50-годишният фермер.

Хамуд Ал Хадийн, управител на язовира „Тишрин” вижда нещата в целия им мащаб.

„С две думи казано, това, което се случва, е хуманитарна катастрофа в пълния смисъл на думата - хуманитарна, селскостопанска и енергийна катастрофа, т.е., пълна катастрофа, която застрашава над 5 милиона души - сирийци и населението от отвъд границата с Ирак” – още един повод за конфликт между двете страни. 

Сирийците казват, че турците задържат повече от необходимата вода за своите язовири и превръщат безценния природен ресурс в оръжие и политика срещу разкъсваната от военни сблъсъци и тежка икономичеста криза страна. 

Анкара отрича и оправдава сушата с промяната на климата. С други думи, вместо да се борят да предотвратят глобална хуманитарна криза, която може да настъпи с климатичните промени, някои се оправдават с тях, предизвиквайки сами локална хуманитарна криза. А крачката от локална до глобална криза е малка - както и тази от хуманитарна към многостранна.

Последвайте ни в ТЕЛЕГРАМ

Още по темата във

facebook

Сподели тази статия в: