Смъртоносна отрова в кориците на средновековни книги

Смъртоносна отрова в кориците на средновековни книги Снимка: pixabay.com

Отровните книги не са само аксесоар от приказките за зли персонажи, които „услужливо“ ги предлагат на противниците си, за да ги отровят

В романа на Умберто Еко „Името на розата“ отровена от екзалтиран монах книга предизвиква хаос в италиански манастир от XIV век, убивайки всички, които, докато са я чели и прелиствали, са плюнчили пръстите си. В приказките на Шехеразада също има подобни примери за коварство. 

Може ли нещо подобно да се случи в действителност? Отравяне с книги? Ами може. И крилатата фраза „Книгите имат своя съдба” не е възникнала случайно. Съвсем скоро в историческия отдел на библитеката на Университета на Южна Дания са открити три книги от XVI и XVII век, чиито корици съдържат високи концентрации арсен. Отровните им качества са установени чрез рентгено и флуоресцентен анализ (micro-XRF) – широко използвана технология в областта на археологията и изкуството, напр. при изследване на химическия състав на керамика и живопис.

Книгите са открити случайно, след бележка на библиотекарката, че за кориците им са използвани фрагменти от по-стари средновековни ръкописи – широко прилагана по онова време практика за повторна употреба на по-стари пергаменти, съобщава ancient-origins.net.

Учените се опитали да прочетат старите текстове, но това се оказало трудно, тъй като били покрити със слой зелена боя, нанесена вероятно през XIX век, която закривала старите ръкописни букви. Затова предали книгите на университетската лаборатория с идеята да се филтрира боята с помощта на микро-XRF и да се анализира химическият състав на мастилото на стария текст, с надеждата да стане по-четлив.

Но XRF-анализът разкрил нещо неочаквано - зеленият пигментен слой се оказал арсен – едно от най-токсичните вещества, което може да доведе до раздразнен стомах и черва, гадене, диария, кожни промени, раздразнени бели дробове, развитие на рак и дори смърт. Токсичността на арсена не намалява с времето.

Смята се, че зеленият арсен на кориците на въпросните книгите е т.нар. парижко зелено, меден арсенов ацетат, особено моден като оцветител през XIX век. Пигментът впечатлява с интензивен цвят и с това, че не избледнява. Индустриалното производство на парижко зелено започва в Европа в началото на XIX век. Художниците импресионисти и постимпресионисти използват в своите шедьоври различни версии на пигмента. Това означава, че днес много музейни експонати съдържат отровата. Заради красотата му, с парижко зелено са покривани и много други материали - корици за книги, декоративен текстил, дрехи. 

При определени обстоятелства някои арсенови съединения се трансформират в силно отровен газ с миризма на чесън. Мрачните истории за зелени викториански тапети и съответната „дяволска” миризма в детските стаи, които отнемали живота на децата, всъщност са достоверни. 

Към втората половина на XIX век токсичните ефекти на веществото все пак се установяват и използването на арсена като пигмент е прекратено. Затова пък отровата преминава като пестицид в земеделието, но за щастие към средата на XX век използването ѝ в растениевъдството също е преустановено.

Учените смятат, че в случая с книгите от университетската библиотека пигментът не е използван от естетически съображения, което се вижда от по-ниското качество на корицата. Дали са били оцветени с отровното парижко зелено за защита от насекоми, паразити или хора, остава загадка. 

Сега библиотеката съхранява трите отровни тома в отделни картонени кутии с етикети за безопасност във вентилиран шкаф. В близко време томовете ще се дигитализират, за да се сведе до минимум физическият допир с тях. 

Човек не би очаквал книга да съдържа отрова. Но явно може да се случи.

 

Още по темата във

facebook