„Любовта е единственият смисъл на живота“: историята на Брижит Бардо в снимки

На 91-годишна възраст почина актрисата, певица, модел и писателка Брижит Бардо. Тя е наричана секс символ на епохата редом с Мерилин Монро и Софи Лорен. Начинът ѝ на обличане променя представите за стил, а поведението и екранните ѝ образи изиграват важна роля в трансформацията на възприятията за женствеността и социалните норми.

Брижит Ан-Мари Бардо се ражда на 28 септември 1934 г. в Париж. Родителите ѝ са изключително заможни, а семейството живее в седемстайни апартаменти в престижен район на френската столица, недалеч от Айфеловата кула. В детството за Бардо се грижат бавачки и гувернантки и благодарение на една от тях бъдещата актриса научава италиански език, на който, по собствените ѝ думи, говори по-добре, отколкото на родния си френски.

На 13-годишна възраст Бардо постъпва в Парижката висша национална консерватория за музика и танц, където в продължение на три години посещава занятията на балетния артист и педагог с руски произход Борис Князев. Благодарение на танците Бардо придобива осанката и грацията, които я отличават през цялата ѝ по-нататъшна актьорска кариера. В детството родителите ѝ я изпращат на гастроли с балетната трупа „Шанз-Елизе“. Така младото момиче придобива опит от изяви на професионалната сцена.

На 14-годишна възраст за първи път се появява като модел в броя на женското списание Le Jardin des Modes („Градината на модата“), след което е поканена да се снима за корицата на Elle. Родителите ѝ са набожни католици със строги морални норми, затова семейството се съгласява на фотосесиите само при условие, че Бардо няма да получи заплащане — наличието на „момиче на корица“ в семейството баща ѝ смята за неморално.

Година по-късно бъдещата актриса отново се снима за Elle — в разнообразни облекла и „от всички ъгли“. Снимките са видени от режисьора Марк Алегре, който кани Бардо на проби за филма „Лаврите са откъснати“. Момичето е пуснато на кастинга едва след семеен скандал: баща ѝ крещял, че „всички актриси са проститутки“, а дядо ѝ я защитава с думите: „Ако на момичето му е писано да стане такава, ще стане — с кино или без“.

В крайна сметка Бардо получава ролята, но филмът е закрит, без да започнат снимките. Въпреки това за успеха на Брижит се разчува в кино средите и тя започва да получава покани за други проекти. Освен това младата актриса се запознава с Роже Вадим (по рождение Вадим Племяников), с когото започва връзка. Асистентът на режисьора Алегре и син на руски консул е с шест години по-възрастен от 15-годишната Бардо.

„Любовта е единственият смисъл на живота. Учудвах се как изобщо може да се мисли за нещо друго… Бягах от занятия, не си пишех уроците, живеех в очакване на няколко безумни часа [срещи с Вадим]“, разказва актрисата за този период от живота си.

През целия си живот Бардо е упорита и своеволна. На 16-годишна възраст тя за първи път прави опит за самоубийство (общо в живота ѝ те са поне четири). Когато родителите на младото момиче разбират за бягствата от училище и връзката ѝ с Роже Вадим, решават да я изпратят да учи в Англия. Младата красавица не успява да се примири с това. Спасява я обстоятелството, че представлението, на което родителите отиват вечерта, е отменено. Прибират се по-рано у дома и заварват Бардо в безсъзнание на пода в кухнята, а до нея лежи предсмъртна бележка. В крайна сметка преместването в Англия е отменено, но на Бардо ѝ било е забранено да се омъжва до навършване на 18 години.

Дебютният филм на Брижит е „Нормандската дупка“ от 1952 г. Главната роля в лентата изпълнява легендарният френски комедиен актьор Бурвил, а Бардо изиграва второстепенна роля. „Ако на земята съществува ад, първият ми филм е негов пример“, спомня си актрисата, разказвайки за жестокия снимачен график, грубостта на асистентите и собствената си неопитност, заради която забравяла репликите си и се движела неуверено. Когато работата по филма приключва, Бардо си обещава никога повече да не играе в киното, но не удържа на думата си.

По време на снимките актрисата разбира, че е бременна от Роже Вадим и, скривайки това от родителите си, прави първия си аборт. През декември 1952 година двойката най-сетне сключва брак.

През същата 1952 година Бардо участва и във филма „Манина, момичето в бикини“. „Критиците се изказаха за първите ми два филма толкова зле, че вратите на киното за мен се затръшнаха с трясък“, спомня си Бардо. Тогава тя решава да си намери мениджър и такъв става Олга Остриг. С нея Бардо не се разделя през цялата си филмова кариера и я нарича „мама Олга“.

С помощта на Остриг Бардо получава епизодична роля във филма на американския режисьор от руско потекло Анатол Литвак „Акт на любовта“, в който героинята ѝ има едва 30 секунди екранно време. Затова пък там младата актриса се запознава със звездата в главната роля – американеца Кърк Дъглас. През 1953 година Бардо заедно със съпруга си, който по това време работи във френското новинарско списание „Пари мач“, заминава за кинофестивала в Кан. Там тя случайно се превръща в героиня на серия фотографии, публикувани в списания, които привличат вниманието на обществеността. На една от снимките Дъглас сплита плитки на младата Бардо, а на друга тя позира в тогава все още полускандално бикини на фона на Средиземно море.

В следващите години Бардо активно играе в театъра и киното – за четири години се снима десетина филма, но нито един от тях не ѝ носи международна слава. Още преди да стане звезда, тя остава вярна на етичните си принципи. Веднъж на Бардо ѝ предлагат седемгодишен договор в Америка, но когато младата актриса научава за екзекуцията в САЩ на комунистите Етел и Юлиус Розенберг, тя разтрогва договора и изпраща като отговор плик с накъсани парчета хартия.

В същия период Бардо отново забременява и решава да направи аборт, който по онова време е криминално престъпление. След нелегалната операция, извършена при антисанитарни условия, сърцето ѝ спира, но лекарите по чудо успяват да го съживят.

Международна известност на Бардо ѝ носи дебютният филм на съпруга ѝ Роже Вадим, заснет през 1956 година. Главната роля в лентата „И Бог създаде жената“ (критиците наричат този филм „И Вадим създаде Бардо…“) е написана по образа на Брижит и създадена специално за нея. Във филма тя изиграва 17-годишно момиче – искрено и чувствено, което живее в малко градче, където го смятат за развратно, а красотата му привлича вниманието на трима мъже. „По-добри снимки не съм имала. Аз не играех — аз живеех! Вадим, след като ме беше изучил, никога не заснемаше една и съща сцена повече от два пъти — знаеше, че с всеки следващ дубъл изчезва моята естественост“, спомня си актрисата.

Във Франция филмът е приет топло, но без възторг, докато в Америка предизвиква истински фурор. Бардо получава титлата „най-известната французойка зад океана“ и „френска сексбомба“. Пазителите на обществената моралност се опитват да забранят филма заради откровените сцени и сексуалния образ на героинята на Бардо, но това води единствено до още по-голяма популярност на лентата.

Когато 22-годишната Бардо е попитана дали иска да продължи да се снима в сексуални филми или предпочита да стане „сериозна актриса“, тя отговаря: „Ще стана сериозна актриса, когато поостарея.“

Бардо разказва, че докато играе във филмите, е „сама себе си“, затова се влюбва в любовника на героинята си — тогава женения актьор Жан-Луи Трентинян. „С Вадим живеехме като брат и сестра. Бях безкрайно привързана към него, той беше моя опора, приятел, семейство. Но не любим. Отдавна охладнях към него. А към Жан-Луи изпитвах луда страст. Скромен, дълбок, внимателен, сериозен, спокоен, силен, срамежлив — не прилича на мен, по-добър е от мен!“ — разказва актрисата. На любовния роман не попречва нито военната служба — въпреки боевете в Алжир, Бардо успява да уреди прехвърлянето на Трентинян в Париж, където той се занимавал с бумащина, — нито брачните връзки на двамата. Трентинян се развежда през 1956 г., Бардо — през 1957 г.

По време на снимките на комедията „Бабета отива на война“ (1959) Бардо се запознава с младия актьор Жак Шарие. Двамата сключват брак през юни същата година. Когато Бардо забременява, лекарите не се осмеляват да направят забранен аборт на световноизвестната актриса. За да бъде до бременната, Шарие отказва роля във филма „На яркото слънце“ на Рене Клеман за талантливия мистър Рипли. Ролята получава Ален Делон, а актьорската кариера на Шарие е застопорена. По-късно Бардо съжалява, че не е позволила на съпруга си да отиде на снимки, „пречейки му да живее живота на актьор, живота на мъж“.

От Шарие Бардо ражда единствения си син Николас - на 11 януари 1960 г. Бардо се чувства нещастна в новата си роля, затова синът ѝ е възпитаван предимно от бащата. След развода през 1963 г. детето остава при Шарие. В зряла възраст отношението на Бардо към сина се променя — 22 години по-късно тя го смята за семейство и опора: „Обичам го повече от всички на света. Благодаря на небето за този дар и за нищо на света не бих прекарала живота си отново без него“.

През 1997 г., след излизането на мемуарите ѝ, бившият ѝ съпруг и синът й подават съдебен иск срещу Бардо за разгласяване на семейни тайни и обиди. Актрисата и издателят на книгата трябва да платят 250 хиляди франка (≈44 хиляди долара).

През цялата си публична кариера Бардо е следена от журналисти и папараци, което я дразни и плаши. Чакат я пред дома ѝ, пишат за личния ѝ живот, често в негативен контекст. През 1958 г. списание „Пари-Мач“ я нарича „аморална от главата до петите“.

Бардо остава приятел и муза на Роже Вадим след развода и продължава да участва във филмите му: „Бижутерите на лунната светлина“ (1958), „Пусни юздите“ (1961), „Отдихът на войника“ (1962) и „Ако Дон Жуан беше жена…“ (1973).

Тя също работи с актьорите Ален Делон, Виторио Де Сика, Жан Габен, Марчело Мастрояни и Шон Конъри; сред партньорките ѝ на екрана са Жана Моро и Клаудия Кардинале. 

Бардо често е наричана модна икона. Тя е по-скоро феномен, отколкото актриса. През 1968 г. става модел за бюста на Мариана - националния символ на Франция. 

През 60-те и 70-те години Бардо записва няколко музикални албума, някои песни за нея написва Серж Генсбур. През 1973 г., след участие в 47 филма, няколко мюзикъла и записване на десетки песни, 38-годишната Бардо обявява, че се оттегля от киното: „Бях буквално смачкана от славата. Животът беше кошмар“.

Тя се посвещава на защита на животните, основала собствена фондация. Бардо се противопоставя на използването на естествена кожа, експерименти с животни, лов, масово изтребление на бездомни кучета. 

През 1984 г. ѝ откриват рак на гърдата, след курс лъчетерапия успяват да го преведат в ремисия. В напреднала възраст страда от тежък артрит и ходи с патерици.