България - люлка на автентичната бутафория?

България - люлка на автентичната бутафория?

Крепостта Яйлата е един от примерите за това, че не можем да гледаме на античните крепости само като на туристическа атракция

Поредният скандал за това, има ли усвоени пари за зле свършена работа, се отнесе чак до Яйлата. Всъщност този скандал не е нов, той започна през далечната 2014 г., когато археолози и реставратори сигнализираха за нарушения при реставрацията и поискаха спиране на работата по проекта „Национален археологически резерват Яйлата - античната врата на Добруджа". От материали на БНТ, излъчени по това време, ясно се вижда начинът, по който този проект беше изпълнен, и тежката техника, която беше използвана на територията на резервата в нарушение на ЗБУТ и ПБЗ. Въпреки протестите „реставрираната" крепост беше открита през септември 2014 г.  

Редно е да се отбележи, че освен в рамките на археологическия резерват, Яйлата попада и в границите на защитената зона от Натура 2000 по директивата за местообитанията „Комплекс Калиакра" и защитената зона по директивата за птиците „Калиакра". Това явно не означава нищо за никого, след като покрай строежите, според „Гражданска инциатива за опазване на културно-историческото наследство", е унищожена растителност на площ от около четири декара, която не е била предвидена за премахване, нито е съгласувана с контролните органи.   

Според документацията проектът е на обща стойност 2 213 333 хил. лв., а по думите на служебния министър на културата за строежите по крепостта са похарчени само милион и шестстотин хиляди, „и то за бутафория". Яйлата далеч не е първата бутафорна реставрация, на която сме свидетели. Забележителен е и строежът на крепостта Кракра край Перник, и Цари Мали град при с. Белчин, Самоковско, римския кастел Состра край Троян, Траянови врата край Костенец, римския град Нове край Свищов, ларгото на София и още много други.  

„Не мога да си обясня тези изявления от човек, който не е идвал тук. Стана ми смешно. Благодаря му за изявлението, защото след него това място ще привлече още повече туристи”, каза пред Нова телевизия Цонко Цонев, бившият кмет на Каварна, по чието време се случи тази злополучна „реставрация".  

Грешката може би идва оттам, че на античните крепости не може и не трябва да се гледа само като на туристически обекти. Най-малкото, защото те не са такива. Те са културни ценности със съвсем различен характер и не са предназначени само за привличането на туристи. Те не са аквапарк, рок концерт или панаирджийски въртележки, те имат друга стойност, която някак убягва на създателите и изпълнителите на проектите. Същото важи за местностите, защитени по „Натура", за дюните по Южното Черноморие, за природните паркове Странджа и Пирин и т.н. Приоритетите са другаде, а не са само в тълпите туристи.  

Вероятно кметът Цонев има своите основания за смях - в края на краищата неговата цел е постигната, той е създал една „туристическа атракция", с която се е надявал да подобри зловещото състояние на местната икономика. На практика трябва да му се признае, че той единствен успя да привлече туристи в никому неизвестното селище Каварна. Със същата амбиция обаче можеше да се опита да свали високия и скалист бряг до морското ниво, за да е „по-атрактивно" за туристите. Не мога да си представя, защо не го е направил.  

Истина е, че местната икономика се задъхва, а хората отчаяно се нуждаят от някакъв вариант за оцеляване. Задачата, която Цонев си е поставил, е да помогне на хората да оцелеят, и тя е изпълнена. Не е било негова работа да мисли за степна растителност, птици или археология. Друг е трябвало да мисли за това - този, който е разрешил цялото безобразно и безхаберно разрушаване на национални богатства. Този „друг", по-разумен и далновиден, май трябваше да е държавата, разрешила и финансирала бутафорните безумия. И старата песен, че „ние сме държавата" не може да се изпее в този случай - не е истина, че не са подавани сигнали, че не е писано по темата, че не е имало информация, че „хората са мълчали".  

В края на краищата всичко си има цена. От бутафорията, която беше посята безогледно, няма да поникне друго, освен нови проблеми. Страшно звучат обаче думите на г-н Цонев: „Да праща, където иска, да пише, докъдето реши...", защото са истина - стореното вече е сторено, унищоженото вече е унищожено, питото е изпито, платеното - платено.   

 

Още по темата във

facebook
Последвайте ни в ТЕЛЕГРАМ

Сподели тази статия в: