Доходът на лице от домакинство е нараснал с 6,2% през 2020 г.

Доходът на лице от домакинство е нараснал с 6,2% през 2020 г. Снимка: kibik.bg

НСИ публикува данни за доходите, разходите и потреблението на домакинствата през 2020 г.

Доходи на домакинствата

През 2020 г. годишният общ доход средно на лице от домакинство е 7002 лв. и нараства с 6,2% спрямо 2019 г. За последните десет години (2011 - 2020 г.) общият доход средно на лице от домакинство се увеличава 1,9 пъти. 

Реалните доходи на домакинствата нарастват с 4,4% през 2020 г. в сравнение с 2019 г., като най-висок е индексът на реалните доходи през 2020 г. спрямо 2011 г. – 165,9%.

През периода 2011 - 2020 г. са регистрирани следните по-важни изменения по отношение на източниците на общия доход средно на лице от домакинство:

• Доходът от работна заплата през 2020 г. е 3927 лв. и се увеличава с 5,3% спрямо 2019 г., а нарастването му в сравнение с 2011 г. е 2 пъти;

• Доходите от пенсии за последната година са 2018 лева. Те нарастват с 12,0% спрямо  2019 г. и със 77,0% в сравнение с 2011 г.;

• Доходите от самостоятелна заетост през 2020 г. са 434 лв. и се увеличават с 3,1% спрямо 2019 г., а спрямо 2011 г. - с 50,7%;

• Доходът от трудова дейност извън работната заплата за последната година е 46 лв. и намалява спрямо 2019 г. със 17,9%, а в сравнение с 2011 г. - с 8,0%;

• Доходите от другите социални трансфери (обезщетения за безработни, семейни добавки за деца и други социални помощи и обезщетения) през 2020 г. са 204 лева. Те нарастват с 5,2% спрямо 2019 г. и с 63,2% спрямо 2011 г.

В структурата на общия доход с най-висок относителен дял е работната заплата. През 2020 г. той е 56,1%, което е с 0,5 процентни пункта по-малко в сравнение с 2019 г. и с 4,3 процентни пункта повече спрямо 2011 г. 

Фиг. 1. Относителен дял на дохода от работна заплата в общия доход на домакинствата

Доходите от всички социални трансфери (пенсии, обезщетения за безработни, семейни добавки за деца и други социални помощи и обезщетения) формират 31,8% от общия доход на домакинствата през 2020 г.

От получените социални трансфери с най-висок относителен дял в общия доход на домакинствата са доходите от пенсии – 28,8%, който е с 1,5 процентни пункта повече в сравнение с 2019 г. и с 1,3 процентни пункта по-малко в сравнение с 2011 г.

Фиг. 2. Относителен дял на дохода от пенсии и други социални трансфери в общия доход на домакинствата

През 2020 г. относителният дял на доходите на домакинствата от самостоятелна заетост в общия доход на домакинствата e 6,2% и намалява с 0,2 процентни пункта в сравнение с 2019 г. и с 1,4 процентни пункта спрямо 2011 г. 

Фиг. 3. Относителен дял на дохода от самостоятелна заетост в общия доход на домакинствата

Относителният дял на дохода от трудова дейност извън работната заплата е 0,7% и намалява спрямо 2019 г. с 0,2 процентни пункта, а спрямо 2011 г. намалението е с 0,6 процентни пункта. 

Разходи на домакинствата

През 2020 г. българските домакинства са изразходвали 6220 лв. средно на лице, което е почти без промяна в сравнение с 2019 г. За периода 2011 - 2020 г. разходите на домакинствата се увеличават 1,8 пъти.

Относителният дял на потребителския разход от общите разходи на домакинствата намалява от 84,0% през 2011 г. на 81,3% през 2020 г.

През периода 2011 - 2020 г. се наблюдават следните промени по отношение на някои видове разходи средно на лице от домакинство:

• Изразходваните средства за храна и безалкохолни напитки през 2020 г. са 1872 лв., или с 2,1% повече спрямо 2019 г. и с 48,0% повече в сравнение с 2011 г.;

• Разходите за облекло и обувки през 2020 г. са 188 лева. В сравнение с предходната година те намаляват с 6,9%, а спрямо 2011 г. нарастват 1,8 пъти;

• Разходите, свързани с жилището (вода, електроенергия, горива, жилищно обзавеждане и поддържане на дома), за последната година са 1121 лева. В сравнение с 2019 г. те нарастват с 5,1%, а спрямо 2011 г. - с 90,3%;   

• За здравеопазване през 2020 г. cа изразходвани 388 лв. - с 0,5% повече от 2019 г. и 2 пъти повече спрямо 2011 г.;

• За транспорт и съобщения през 2020 г. са похарчени 700 лв., което е с 4,1% по-малко от 2019 г. и 1,9 пъти повече спрямо 2011 г.;

• Разходите за свободно време, културен отдих и образование през 2020 г. са 250 лева. В сравнение с 2019 г. те намаляват с 22,4%, а спрямо 2011 г. се увеличават 2,1 пъти;

• През последната година разходите за данъци и социални осигуровки са в размер на 860 лв. и се увеличават с 4,9% в сравнение с 2019 г., а спрямо 2011 г. нарастват над 2 пъти.

През 2020 г. относителният дял на разходите за храна от общия разход е 30,1%, което е с 0.6 процентни пункта повече в сравнение с 2019 г. и с 6,1 процентни пункта по-малко спрямо 2011 г.

Относителният дял на разходите, свързани с жилището, се увеличава с 0,8 процентни пункта през 2020 г. спрямо 2019 г., а в сравнение с 2011 г. - с 1,1 процентни пункта. 

Делът на разходите за данъци и социални осигуровки е 13,8% от общия разход през 2020 г., което е с 0,6 процентни пункта повече в сравнение с 2019 г., а увеличението спрямо 2011 г. е с 2,8 процентни пункта.

Относителният дял на разходите за здравеопазване през 2020 г. е същият както през 2019 г. – 6,2%, с 0,6 процентни пункта повече спрямо 2011 г.

През периода 2011 - 2020 г. делът на разходите за транспорт и съобщения в общия разход е в рамките на 11 - 12%.

Потребление на домакинствата

През 2020 г. настъпват промени в потреблението на домакинствата спрямо 2019 г. Средно на лице от домакинство намалява консумацията на хляб и тестени изделия с 2,0 кг и на месни произведения с 0,2 килограма. 

Увеличава се консумацията на плодове с 1,8 кг, на зеленчуци с 0,3 кг, на картофи с 0,5 кг, на месо и кисело мляко с 0,4 кг, на прясно мляко с 1,1 л и на безалкохолни напитки с 1,7 литра. 

На годишна база намалява потреблението средно на лице от домакинство на алкохолни напитки (от 32,6 на 31,7 л) и на цигари (от 733 на 727 броя). 

Фиг. 4. Потребление на основни хранителни продукти средно на лице от домакинство

Покупателна способност на домакинствата 

Покупателната способност на домакинствата се увеличава през 2020 г. спрямо 2019 г. при повечето от основните хранителни продукти. Най-много е нараснала покупателната способност при картофите, яйцата, белия хляб, доматите, гроздето и краставиците. Най-много е намаляла покупателната способност при ябълките, захарта, ориза, малотрайните колбаси, свинското и птичето месо.

Жилища, жилищни условия и снабденост със стоки за дълготрайна употреба

През 2020 г. в собствено жилище живеят 92,2% от домакинствата, а 4,1% ползват жилище, без да плащат наем. В жилища под наем живеят 3,7% от наблюдаваните домакинства – 2,5% на свободен и 1,2% на общински наем. Второ жилище притежават 8,9% от домакинствата.

В жилища, построени преди 1990 г., живеят 92,0% от домакинствата, като близо три четвърти (70,1%) са изградени в периода 1961 - 1990 г. Преди 1961 г. са построени 21,9%, а след 1990 г. – 7,9% от жилищата.

Две трети (65,0%) от домакинствата в страната живеят в дву- и тристайни жилища (71,0% в градовете и 46,7% в селата). В по-големи жилища (с четири и повече стаи) живеят 24,2% от домакинствата в градовете и 50,7% в селата. 

Гаражи имат 26,7% от домакинствата в страната (23,3% в градовете и 36,9% в селата).

С електричество, вода, канализация, баня и тоалетна в жилищата разполагат 81,0% от домакинствата. Има съществени различия в благоустроеността на жилищата в градовете и селата. Централна канализация имат 43,7% от жилищата в селата, докато в градовете този процент е 96,7%. Тоалетна вътре в жилището имат 80,0% от домакинствата в селата и 98,1% в градовете.

С централно отопление (парно или газ) са 20,5% от жилищата в страната, съответно 27,2% в градовете и 0,3% в селата.

Автомобили имат 52,0% от наблюдаваните домакинства, като 5,3% притежават два и повече автомобила. Не могат да си позволят да закупят и поддържат автомобил по финансови причини 9,1% от домакинствата, а 38,6% са заявили, че нямат необходимост от лека кола.

От предметите за дълготрайна употреба най-разпространен е телевизорът - притежават го 99,3% от домакинствата, а 29,0% имат по два и повече телевизора. 

На второ място е хладилната техника – 99,2% от домакинствата в страната (99,4% в градовете и 98,3% в селата) имат хладилник и/или фризер.

Автоматична перална машина притежават 95,7% от домакинствата, 2,4% не могат да си позволят този уред по финансови причини, а 1,8% смятат, че нямат необходимост.

Без телефон (стационарен или мобилен) са 1,2% от домакинствата. Само стационарен телефон имат 3,2%, а 79,1% - само мобилен (преобладават тези с два и повече мобилни телефона). Двата вида телефони (стационарен и мобилен) притежават 16,5% от наблюдаваните домакинства. 

С компютри разполагат 52,0% от домакинствата (58,2% в градовете и 32,6% в селата). Все още е голям делът на тези, които преценяват, че нямат необходимост от компютър – 43,7%.

Наличие на интернет връзка в жилището имат 59,6% от домакинствата в страната. В градовете домашен интернет има в 66,0% от жилищата, а в селата - в 40,4%. Посочили, че нямат необходимост от интернет връзка в дома си, са 37,5% от домакинствата. 

Климатици притежават 44,4% от домакинствата, а 17,8% не могат да си закупят такава техника поради липса на финансови средства. 37,8% от домакинствата в страната са заявили, че нямат необходимост от климатик.