На 65% от домакинствата парите не им достигат за нормален живот

На 65% от домакинствата парите не им достигат за нормален живот

Заради поскъпването на храните се свиват разходите за образование, здравеопазване, облекло и обзавеждане, показва най-новото проучване на КНСБ

Към края на миналата година са били необходими 2542 лв. за издръжка на четиричленно домакинство, включващо двама родители и две деца. Това означава, че поне 1271 лв. нетна заплата трябва да получава всеки един от двамата работещи родители или 1638 лв. брутно възнаграждение, при положение че това е единственият им доход.

Това показват най-новите данни от последното изследване на потребителските цени и издръжката на живота на Института за социални и синдикални изследвания при КНСБ. Те бяха представени на онлайн пресконференция днес от президента на конфедерацията Пламен Димитров и Виолета Иванова от института.

65 на сто от домакинствата у нас живеят с общ доход под необходимите средства за издръжка. През 2019 г. този процент е бил около 68 на сто, каза Димитров. Той коментира, че според данните издръжката на живота през миналата година за едно домакинство е поскъпнала с около 25 лева или 1% на годишна база, което е един от най-ниските ръстове за последните години. През 2020 г. се наблюдава забавено потребление, като цяло задържане на цените заради спад на цените на горивата, природния газ на петролните пазари и оттам на вътрешните цени на горивата в България.

Покачването на общата стойност за издръжката се дължи основно на нарастването на цените на хранителните стоки, обясни Виолета Иванова от ИССИ: „Поскъпват стоките от първа необходимост, които традиционно присъстват на българската трапеза и имат по-високи нормативни разходи в потребителската кошница за издръжката на живота. 

За домакинствата с ограничено потребление, особено в условията на пандемия, поскъпването на тези стоки от първа необходимост означава, че се свива бюджетът в други разходни пера, а това обикновено е в образование, здравеопазване, облекло и обзавеждане.“
Ето какво показват данните в детайли:

Групата на хранителните стоки продължа плавно да нараства и достига ръст за годишен период  от 3%. Докато при групата на нехранителните стоки и услуги се отчита  спад от 0,8% на годишна база, за първи път от последните 4 години насам.

Темповете на изменение на издръжката на живота основно се диктуват от поскъпването на хранителните стоки. Важен фактор са международните борси и задържането на високи нива цените на пшеницата и слънчогледа, които съответно  имат отражение на основните хранителни стоки. По-забележимо нарастване на годишна база се наблюдава при групите:

– хляб и зърнени храни с 5,1%, нарастването в групата продължава, след като предходната година достигат ръст от 3,5%. Увеличението на цените на хлебните изделия е в диапазон 5-10 ст., в зависимост от разновидностите;

– мляко и млечни продукти с 5%, като по-силно изразено е нарастването при сирена с 5,9%;

– животински и растителни масла (с 14%), като слънчогледовото олио се повиша с около 20%, но това беше очаквано след първите сигнали през м. септември;

– захар и захарни изделия ( с3,1%), а само захарта регистрира ръст от 4%.

Като цяло поскъпват стоките от първа необходимост, които традиционно присъстват на българската трапеза и имат по-високи нормативни разходи в потребителската кошница за издръжката на живота. 

В условия на пандемия за домакинствата с ограничено потребление колкото по-бързо се увеличават цените на стоките от първа необходимост, толкова повече се увеличава техният дял в домакинския бюджет и намаляват в други разходни групи.