Жилището и сметките гълтат най-много пари на европейците

През последните две десетилетия жилищните разходи в ЕС са се увеличили значително, достигайки средно 20% от доходите, в т.ч. плащания на ипотека или наем, комунални разходи и поддръжка. В различните страни тези разходи варират и разбира се, зависят от това, дали жилището е собствено или наето. И ако наемът за жилище резонно е голям разход, то освен ипотека,  собствениците плащат задължителните данъци, такси и общи разходи за поддръжка. 

През 2023 г. жилищните разходи на европейците са гълтали средно 19,7% от доходите им, но амплитудата по страни е голяма: от 11,6% в Кипър до 35,2% в Гърция – цифра, определена от икономическата криза през последното десетилетие и намалелите с около 40% доходи на гръцките домакинства. В допълнение инфлацията направи изгодни цените на имотите за купувачи от чужбина и заедно с програмата за златни визи това доведе до скок в туризма и скок в наемите, при по-оскъдно предлагане, включително  и заради по-слабото строителство.

В три скандинавски страни разходът за жилище надхвърля 23.9% от доходите – Дания (25.9%), Норвегия (25.2%) и Швеция (22.9%), при 19.3% във Финландия, т.е. под средния европейски разход.

Освен в Кипър, разходите за жилище са под 15% от доходите в още пет страни: Малта (12%), Словения (13,8%), Португалия (14%), Хърватия (14,4%) и Италия (14,5%).

От голямата четворка – Германия, Франция, Испания и Италия, най-високи са жилищните разходи на германците – 25.2%, при 17.9% за французите, 17.2% за испанците и 14.5% за италианците. 

Важно е обаче да се отбележи, че ако това са средните показатели, то за бедните европейци с по-ниски доходи ситуацията е двойно по-тежка, достигайки драстични граници отново в Гърция, където 2.8 милиона души живеят на границата на бедността, като плащат за жилище до 62.4% от доходите си, при среден процент за Европа 38.2%. Отново най-благоприятна е ситуацията в Кипър, където разходите за жилище на хората с ниски доходи достигат до 19.2%.

Не е розова картината на жилищните разходи за социално слабите граждани и в по-богатите страни: в Дания жилището поглъща 57% от приходите им, при 48,5% в Норвегия, 48,1% в Швеция, 46,1% в Чехия, 45,8% в Германия, 45,7% в Нидерландия и 45,5% в Швейцария. За разлика от тях, богатите слоеве от населението в ЕС харчат за жилище средно само 16.2% от доходите си. 

Като цяло, статистиката отчита постоянно, но сравнително леко нарастване на жилищните разходи в ЕС – с 1.2% за периода 2020 – 2023 г. – но отново не навсякъде. Най-голям е скокът в разходите за жилище в Унгария – с 5.7%, следвана от Норвегия (5%), Естония (4%), Люксембург (3.8%), Германия (3.7%) и Турция и Малта с 3%. 

Според Евростат, тези разходи в България са спаднали с цели 2%, достигайки до 21.2% от приходите на средния българин. Но български имотни агенции смятат, че тази констатация изглежда е резултат от непълното деклариране и на доходите, и на наемите. Освен това, статистиката все още не отразява последното      повишаване на цените на енергията, нито драстичния скок в цените на жилищата на свободния имотен пазар в България.

Подобна тенденция е регистрирана и на европейско ниво. Според Housing Europe (Европейската федерация за обществено кооперативно и социално жилищно настаняване) жилищната ситуация в Европа е далеч по-сериозна, като неточното деклариране на приходи и разходи определено създава невярна картина на достъпността до жилища.