Японската икономика и пандемията

Японската икономика и пандемията Снимка: Deloitte

БВП на Япония отчита спад 28,8% през второто тримесечие и ръст 21,4% през третото тримесечие спрямо предходната година.

През третото тримесечие на 2020 г. японската икономика отбелязва добър отскок след опустошителния спад през второто тримесечие и след три последователни тримесечия на влошаване на брутния вътрешен продукт (БВП), съобщава  Deloitte. БВП пада с 28,8 % през второто тримесечие спрямо предходната година и се покачва с 21,4% през третото тримесечие, сравнено с миналата година. Това означава, че икономиката се възстановява само с 56% от това, което е загубено през второто тримесечие, като реализира реален БВП с 14% по-нисък от този през първото тримесечие. С други думи казано, пътят, който японската икономика ще извърви, преди да възстанови нивата от предкризисния период, е дълъг.


Междувременно Япония съобщи, че през септември промишленото производство е нараснало с 3,9% спрямо предишния месец, но е с 9,0% по-ниско от резултатите от предходната година. Най-голямо е наваксването в автомобилната промишленост, която има растеж 11,4% спрямо предишния месец. Машиностроенето отбелязва повишение с 11,3%. Тези производства очевидно са облагодетелствани от засиленото глобално търсене на трайни стоки и капиталови стоки, особено в Китай. 


Износът в Япония продължи да бележи спад през октомври 2020 г., но това е най-бавният спад през последните 2 години. Това становище съвпада с останалите данни, които показват, че японската икономика започва да се стабилизира след дълъг период на упадък. През октомври износът спадна с 0,2% сравнено с година по-рано. Стабилизацията е постигната главно със значителен износ за САЩ и Китай, изместващ износа към Европа. Спрямо предходната година износът към САЩ бележи увеличение с 2,5%, а износът към Китай е увеличен с 10,2%. Предпоставка за това е засиленото търсене на японски автомобили. Износът към Европа намаля с 2,6% спрямо предходната година, най-вероятно като отражение на икономическите рестрикции в Европа, въведени като резултат от новата вълна на вирусната епидемия. 

Същевременно вносът на Япония намаля с 13,3% през октомври спрямо година по-рано. Това е резултат от резкия спад в стойността на вноса на петрол, което доведе до много по-ниски цени на енергията в сравнение с предишната година. В допълнение вносът на аерокосмично оборудване спадна значително, тъй като авиокомпаниите забавиха покупките на самолети.


Въпреки че Япония не се превърна в огнище на вируса и не въведе строги икономически мерки, японската икономика преживява трудни времена по време на пандемията. Причините са две. Първо, износът беше засегнат поради намаляване на глобалното търсене и прекъсването на веригите на снабдяване. Второ, японските потребители спазваха строги предпазни мерки при сблъсъка с вируса. Япония ограничи социалното взаимодействие до степен, при която разходите за услуги бяха силно ограничени. Добрата новина е, че през третото тримесечие износът се възстановява с добри темпове, най-вероятно благодарение на възстановяването на китайската икономика и на китайските вериги на доставка. В допълнение покупателните действия на японците също се съживяват, отчасти заради правителствени субсидии за покупка на трайни стоки. Правителствените субсидии увеличиха и разходите за пътувания на населението. 

В момента съществува безпокойство, че развитието на вируса в Европа и Северна Америка ще се отрази отрицателно върху износа на Япония през четвъртото тримесечие. 

В Япония, макар и не в такава степен както в Европа и Северна Америка, се разпространява втората вълна на вируса. Това ще се отрази негативно на потребителското търсене, което вече е слабо. Така че въпреки добрите прогнози за третото тримесечие, японската икономика остава потисната и със значителни рискове за спад през следващите месеци.


Междувременно Япония се връща към дефлация. Потребителските цени имат спад от 0,4% през октомври, сравнено с миналата година, и бележат най-ниската инфлация от 2016 г. насам. Ако се изключат променливите цени на храни и енергия, основните цени са с 0,7% по-ниски, което бележи най-ниската инфлация от 2011 г. насам. Това се случва въпреки необикновено лесната монетарна политика на Bank of Japan, която обявява, че ще стимулира инфлацията до 2,0%, цел, която не е постигана от много дълго време в Япония. Икономиката си остава слаба и потребителското търсене е ограничено. Освен това трябва да се отчита, че новата вълна на епидемията застига Япония, въпреки че броят на заразените на глава от населението остава далеч под това, което се случва в Европа и САЩ. Очаква се тази вълна да ограничи действията на потребителите и да се отрази отрицателно върху разходите. В допълнение, ако правителството въведе нови икономически рестрикции в отговор на пандемията, търсенето ще пострада и инфлацията ще бъде потисната. Проблемът с дефлацията е, че тя намалява разходите и увеличава реалните разходи по заеми, които инфлацията регулира.