Челен опит: Виена предлага наеми по джоба на всеки

Основите на 100-годишната традиция за социална жилищна политика (Gemeindebau) са положени през 20-те и 30-те години, когато в „Червената Виена” Социалдемократическата работническа партия на Австрия решава тежкия жилищен проблем, въвеждайки програма за строителство на социални жилища, припомня Euronews Въпреки смените в политическия пейзаж през годините, управата на града следва този модел и днес градският съвет притежава като пълна или частична собственост около половината жилищни имоти в австрийската столица. 

Допълнена с разнообразни социални схеми, системата позволява на десетки хиляди домакинства да живеят комфортно на достъпна цена. Много виенчани ползват социалните си жилища от поколения, при среден наем от € 500 за апартамент от 70 кв. м. в озеленен комуникативен район, на пешеходно разстояние от детска градина, училище, метростанция и магазини. 

Едно от големите предимства, което позволява на общината да строи социални жилища вече 100 години, е фактът, че за разлика от други големи европейски градове, бившата столица на огромната Австро-Унгарска империя никога не е продавала общинска земя.

Днес жилищната политика на Виена се поддържа от годишен бюджет, надхвърлящ € 400 милиона – далеч повече от Рим, Мадрид или Лисабон. Жилищният бюджет на Виена – и на всяка австрийска община - идва от фонда за жилищно строителство, който пък се захранва от жилищния данък - приемлива част от данъка върху брутния доход на всеки работещ и работодател в Австрия. 

Тези политики десетилетия наред са оформяли съотношението 80:20 между общинската и частната жилищна собственост, но в резултат на инфлацията и по-високите цени на земята, строителните материали и разходите за поддръжка, в последните години две трети от жилищното строителство е частно, което определя и по-високите цени и наеми на жилищата. 

Наемите на социалните жилища се повишават контролирано, което обяснява защо списъците с чакащи растат. Но уникалното за Европа социално жилищно настаняване е определило неповторимия културен и социален характер на Виена, с нейните множество по-малки задружни общности. 

„Били са като град в града. Хората рядко са напускали кварталите си, защото всичко е било на пешеходно разстояние, включително лекарски кабинети, магазини и дори центрове за лечение на туберкулоза – модел, който се възроди по време на пандемията“, обясняват кураторите на постоянната изложба за историята на виенските социални жилища. 

Въпреки новите предизвикателства, Виена е амбицирана да остане образец на прогресивна жилищна политика, а плановете на градския съвет са да субсидира строителството на 5 000 до 7 000 нови апартамента всяка година.