Куба – една година след най-големите протести в историята на "Острова на свободата”

Миналогодишните протести, провокирани от честите сривове в остарялата и неподдържана електрическа мрежа, започнаха на 11 юли 2021 г. в малкия град Сан Антонио де лос Баньос и изкара на улиците още хиляди кубинци в целия остров, припомня СNN.  Едни се оплакваха от недостига на храна и лекарства, други критикуваха високопоставени служители, трети призоваваха за повече граждански свободи.

В отговор, президентът Мигел Диас-Канел излезе с реч по националната телевизия и обвини за икономическите проблеми санкциите на САЩ, обявявайки протестите за резултат от подривна кампания, подклаждана от чужбина. Другата реакция на Диас-Канел беше да даде заповед за смазване на протестите.

Поддръжници на правителството заедно с полицията, въоръжени с бухалки, разпръснаха демонстрантите и арестуваха стотици кубинци – някои само защото са снимали протестите с телефоните си. 

Има данни за над 500 арестувани, но според кубинската прокуратура санкционираните са 381, включително 16 младежи на възраст между 16 и 18 години. От тях 297 са осъдени на 5 до 25 години затвор за престъпления като бунт, саботаж, грабеж с използване на сила и нарушаване на обществения ред. 

Кубинските власти оправдават действията си с общи приказки от рода, арестуваните са престъпници и "контрареволюционери". Но в съдебните архиви няма данни за задържани с криминални досиета, точно наопаки – чести жертви на разправата са хора, уважавани в своята общност, включително учители и интелектуалци, които по думите им, са излезли на улицата, защото ги боли за състоянието на страната им.

Миналата седмица Human Rights Watch (HRW) публикува доклад за протестите, в който са документирани 155 случая на предполагаемо малтретиране срещу хора, участвали в миналогодишните демонстрации, „включително тормоз, произволно задържане, наказателно преследване, малтретиране, побои и други подходи, които в някои случаи представляват мъчение". Изводът на HRW е, че кубинското правителство е употребило съда и органите на реда, за да преследва и сплаши кубинците и в крайна сметка да предотврати зараждането на нови протести срещу режима.

От HRW съобщават и за други репресии срещу гражданските свободи. Майки на осъдени например не получават разрешение за пътуване в чужбина, за да не говорят за синовете си пред правозащитни групи и международни законодатели. 

Пандемията, взела много жертви, и особено деца, заради липсата на лекарства, санкциите на САЩ и бавните икономически реформи продължават да измъчват кубинската икономика. Кубинците живеят все така в недоимък на основни продукти, а властите изглежда осъзнават, че въпреки жестоката разправа от лятото на 2021 г.  и последвалите съдебни мерки, отново и по всяко време могат да избухнат протести. И правителството "взе мерки", като тази година прие нов, по-репресивен наказателен кодекс, насочен към „защита“ на социалистическата система чрез забрана на демонстрациите.

Въпреки това, този юни стотици кубински студенти в университета в град Камагуей започнаха нощна демонстрация, след като токът в общежитието им беше прекъснат. Тълпи гневни младежи скандираха „Пуснете електричеството!" - и властите в Хавана побързаха да го сторят, опасявайки се да не се изправят отново пред свободолюбивия дух на кубинците, който преди възвеличаваха като движеща сила на своята революция, а сега се опитват да го оковат в нищетата, предизвикана от некадърното им управление. 

По данни на американското правителство, от октомври миналата година до момента 140 000 кубинци са избягали в САЩ - често с риск на живота си. Кубинската диаспора в Майями организира митинги, за да отбележи годишнината от протестите, довели до нови репресии, но не и до реализъм в икономическото развитие на страната.