Как се отразява социалната изолация на психичното здраве и стабилност

Как се отразява социалната изолация на психичното здраве и стабилност

® личен архив

Какъв е животът във времето на социална дистанция? Живеем ли в страх от непознатото, предстоящото и как да бъдем отговорни към себе си.

Отговори на тези въпроси ще потърсим от психолога и психотерапевт Биляна Димитрова. Тя е сертифициран член на Дружеството на психолозите в България, притежава научна и образователна квалификация и висока професионална компетентност. 


Има дългогодишен опит в психосоциалната сфера – логотерапия и екзистенц анализ, специалист в анализите на работна среда, психолог към редица оперативни програми „Развитие на човешките ресурси“, с подкрепата на Европейския социален фонд.



От позицията на човек, познаващ дълбините на човешката психика, какви са последствията от психологическия пандемичен стрес?


Към момента можем само да спекулираме за дългосрочното въздействие на COVID-19 върху практиката и рехабилитацията. 

Всички имаме общи, единни  цели за възстановяване - опит да се намери или запази работа, посещение на учебно заведение, общуване и възобновяване на участие в предишни дейности, носещи наслада, въпреки натрупаните на доказани в миналото практики.


Физическото оцеляване е неразривна част от човешкото психическо такова.

COVID повдигна множество нови и предизвикателни въпроси за постигането на тези цели в постпандемичен свят, които касаят всеки един от нас:


Как ще се променят нашите практики и модели за предоставяне на услуги в новата ера на икономическа криза?

Как да помогнем на хората да коригират своите цели за възстановяване в контекста на глобална несигурност?

Как да се интегрираме и приобщим към общността при наличието на физическа дистанция, поддържайки ценни социални роли?

Можем ли да издържаме своите близки, докато се справяме със собствения си стрес? 

Това са въпроси, които може да променят изцяло човешкото съществуване.

 

Какво крие изолацията и какво от нашата същност може да извади на показ?


Изолацията създава „добри“ предпоставки за злоупотреба с алкохол и наркотици у дома. Увеличава се възможността за започване на нездравословен или порочен начин на живот – наркотици, алкохол. Една група хора го правят от скука, от невъзможност да запълнят деня си с полезни или приятни занимания. При други се появява напрежение, създадено от страх – за живота и здравето, от несигурното бъдеще, от замиращия бизнес, от влошени семейни отношения. 


Нарастват драстично конфликтите и случаите на семейно насилие поради натрупаното напрежение. Социалната изолация често води и до посттравматичен стрес. 

В генома ни е заложено да сме социални и да обичаме динамиката в живота си на ниво срещи и общуване. Точно сега има всички предпоставки много хора неусетно да тръгнат по пътя към болестта.

 

Как да разпознаем симптомите и да спрем разрушаването на психическата си стабилност?


Симптомите се разпознават с повишена тревожност, депресия, проблеми със съня, проблеми в отношенията с най-близкия кръг от хора. Признаците се проявяват индивидуално. 

По мои наблюдения няма много индикации пандемията в България да е крайно травматична. „Зомби“ пандемията на психичното здраве е злоупотребяваща идеация, разбирам откъде идва, но няма никаква основа и не бива да й се дава легитимност.


На фона на медийното „облъчване" и манипулации често се срещат мнения: „Точно навреме се случи, всички имаха нужда от почивка", „Много ми харесва висенето в къщи", „Пандемията ми идва добре и си почивам." 


Както споделих - всичко е строго индивидуално. 


Аз съм против - не бива да се манипулира психичното здраве, защото може да се наложи като зловредна тенденция.

Има вероятност хората да се  почувстват неадекватни, за да видят и ползите: работа от вкъщи (която често спестява ненужно пътуване), адекватен трудопоток (който се придържа към необходимото и реалистичното), възможност за по-добър баланс между работата и личния живот и др.


Когато се внушава на хората предстоящо голямо страдание, тези неща се губят и положителното им преживяване се патологизира с  пряко последствие - хората да не осъзнаят тези ползи и да не се борят за тях.


Не трябва да спираме да мислим необременено и логически. Именно това, освен възможност за психотерапия, допринася за психичното здраве. 

Хората не бива да се травмират от заливащата ни информация за смъртни случаи и трябва да изместят своя фокус в друга посока. Храним това, към което сме насочили своето внимание.

 

Има ли все пак някакъв положителен аспект, който се откроява?


Един от уроците, които изникват в момента, е, че пандемията е засилила силата на връзката. Една ярка страна на тази криза може да бъде представена в нови силни страни, които разпознаваме в себе си и един в друг, и ни дава  възможност да се свържем с другите на по-дълбоко емпатично ниво.


Например можем да развием ново разбиране за това какво е да се бориш с тревожност, хипервигулантност (чувство на напрежение и бдителност) и социална изолация.  И хората, които дълго се борят с тези преживявания, могат да се чувстват по-малко сами и по-добре разбрани.


През последните месеци всички забелязваме, че конспирациите бележат сериозен подем. Мисля, че е добре да не се поддаваме на инстинктите си и да не забравяме да мислим критично. Има неща, които не знаем, и такива, които са ясни. Критичното мислене ни помага да останем максимално близо до реалността.

 

Как разглеждаш новата житейска обстановка, от професионална и от лична гледна точка?


За да се предотврати страданието, причинено от отразяването на проблема в медиите, е препоръчително те да предават информация на обществеността без сензационизъм и без обезпокояващи образи. Виждам, че всичките дипломи и сертификати на света няма да смирят егото и да увеличат човещината на хора, които се очаква, че трябва да знаят стойността на човешкото отношение.


Като психолог мога само да изкажа разочарованието си от случващото се тук, но всеки има периоди на въодушевление, за да мине след това към краха на илюзиите.

Няма сертификат на света, който да свърши вътрешната ни работа, колкото и да го развяваме като своеобразен щит пред себе си.

 

Аз се старая да разглеждам трезво ситуацията и да се фокусирам върху позитивните й аспекти. Тя приканва към саморефлексия и откриване на себе си. Хората, които панически са бягали от това години наред в живота си, разбира се, няма как да се чувстват добре. Но това не е синдром на обществото, а синдром на индивидуалния екзистенциален страх да преосмисляш отговорностите си в своите действия и цели.


Разбира се, ще има засегнати от кризата и те ще загубят финансовата си сигурност и това ще е огромна тежест. За съжаление, подобен тип хора нямат възможността да се справят с бърза преориентация към друг тип дейност или друга позиция, но, ако трябва да сме откровени, това е процес, който е активен от дълго време. Техниката все повече завзема класически роли, изпълнявани от хора в миналото.


С криза или без, по-малко иновативните типове професия просто са обречени да отпаднат. Хората, които ще отпаднат от трудовия пазар, ще трябва да живеят с този факт, докато намерят нов път за себе си. Това е реалността не на коронавируса, а на съвремието като цяло.


Това не е резултат от страх или притеснение, а от икономическата реалност в световен мащаб и ефектите на прогреса.

Тези, които умеят да се справят с външните условия по градивен и здравословен начин, ще продължат да го правят, а онези, които са с външен фокус на контрол, ще обвиняват всяко срещнато обществено препятствие за неясната си тревожност.

 

Какъв е твоят съвет?


Надявам се хората в паническо бягство от себе си да потърсят психологически услуги и така да се повиши качеството им на живот, което до безкрайност може да страда. Периодът на „криза" е период на промени и всички трябва да го приемем, дори промените и неизвестността да ни плашат. 

Нека не захранваме страховете си сами и да открием по-приятни неща, които  можем да правим вкъщи, вместо да си създаваме и храним въображаеми врагове.

Мисленето не представлява опасност!


Не бива да се насочваме и анализираме дали това е психиатричен, психологичен, социален, политически или икономически проблем. Всяка крайност е проблемна. Добре е да си задаваме въпроса каква е ползата и каква е вредата от всяка една мярка (включително предпазна). 

Във време на социална изолация заради коронавируса е важно да правим удовлетворяващи неща.

В същността на психотерапевтичното стои идеята за „вътрешната стъпка" на отделния човек. Точни рецепти няма и ако някой  ги дава - не се доверявайте сляпо, а мислете!


Усетете кое е вярното, а не правилното за вас, защото в психотерапията и психологията, както и в живота, автентичността ни е това, което прави връзката с човека срещу нас.


Успех!

 




Прочетете още за:
психично здраве психология психотерапия

  0 
  16