Ще променят ли играта венецуелските петролни ресурси

Откакто отстрани от поста му президента Николас Мадуро,  администрацията на Тръмп работи заедно с Каракас, за да привлече големите американски петролни компании да инвестират в огромните неизпозвани ресурси на страната, и по-точно - в местен добив на петрол, природен газ и руди.

Но за петролните гиганти венецуелските въглеводороди предлагат много плюсове и още повече минуси. Страната твърди, че има най-големите петролни залежи в света и същевременно е „осигурила” това природно богатство с безнадеждно остаряла техника и порутена производствена инфраструктура. 

На важната енергийната конференция CERAWeek в Хюстън, Тексас, шефът на Shell Уаел Саван каза, че не е „въодушевен“ да инвестира във Венецуела, но предупреди, че пред петролните проекти в страната „все още имаме дълъг път“ – може би предвид текущи преговори на Shell, свързани с природния газ.

На същия форум Майк Уирт, изпълнителен директор на Chevron - единствената международна компания, която оперира във Венецуела през последните години, отбеляза въздържано: „Виждаме признаци на напредък”. 

Уирт обаче подчерта, че трябва да се случат още много неща, за да се разгърне мащабно производство – и едно от тези неща са инвестиции за „десетки милиарди долари”, които биха могли да върнат венецуелското петролопроизводство до капацитета от пиковите му години - 3 милиона барела на ден

Един от директорите на ExxonMobil отиде още по-далеч, прогнозирайки че за да се осъществи мащабно петролопроизводство във Венецуела, компанията му ще трябма да осигури „стотици милиарди долари инвестиции“. Цифрата може би е реалистична, предвид че главният изпълнителен директор Дарън Уудс  по-рано обяви Венецуела за „неподходяща за инвестиции“.

Пред AFP Хорхе Пиньон, учен от Енергийния институт на Тексаския университет в Остин, отбеляза, че пред екипите на петроните гиганти, които проучват Венецуела, стоят тежки въпроси като: Разполагаме ли с логистика? Разполагаме ли с тръбопроводи? Разполагаме ли с богатствата? Кой ги притежава? И колко пари ще са необходими, за да се гарантира, че съществуващата инфраструктура е готова за доставки? Сред проблемитеПиньон не пропусна и факта, че Китай и Русия все още имат съвместни предприятия във Венецуела.

При най-големите известни петролни запаси в света, дългите години слаби инвестиции, липсата на поддръжка и американските санкции задушиха производството на петрол в южноамериканската страна. Под натиск от Вашингтон, временният президент на Венецуела Делси Родригес прокара през януари голяма реформа в законодателството, отваряйки петролния сектор за частни и чуждестранни инвестиции.

Носителката на Нобелова награда за мир Мария Корина Мачадо заяви пред AFP, че страната за първи път се отваря към толкова мащабни „100% частни инвестиции” в петролния сектор, като държавата ще поеме регулациите, включително разпоредби, които да стимулират и защитаат чуждестранните инвестиции. 

Според Мачадо, при инвестиционен ресурс над $ 150 милиарда, производственият капацитет на Венецуела може да стигне до 5 милиона барела дневно. Тя нарече подобни инвестиции „дългосрочен, мащабен ангажимент”, който компаниите, представени на CERAWeek биха могли да поемат при подходящи условия – може би предвид готовността ѝ да участва в следващите избори във Венецуела. 

Пиньон обаче контрира, че едно следващо правителство би могло да промени последния закон за петрола, тъй като на практика той е въведен от „нелегитимен парламент”, с депутати, които „не са избрани от венецуеския народ”. Така че да се очаква мащабна намеса на венецуелския петрол на световните енергийни пазари засега е само план и може би дори мечта.