Мозъкът ви остарява - пет сериозни признака

Мозъкът ви остарява - пет сериозни признака Снимка: synergyhomecare.com

Истинският му враг всъщност не са годините, а липсата на активност, за което мозъкът ни дава знаци, но обикновено не ги забелязваме.

Ако смятате, че е нормално с възрастта мозъкът ви да губи активността си, а паметта да отслабне, много се се лъжете! Истинският враг на мозъка не са годините, а мързелът, който може да ни завладее във всяка възраст. Под въздействието му мозъкът се износва по-бързо, остарява и вече не ни слуша, когато му наредим „Мисли!”

Мозъкът като невероятно гъвкав компютър, който контролира всички процеси в тялото, през целия ви живот се обновява и презарежда, но само ако не го заставите да бездейства. Ето първите пет признака, че мозъкът ни става ленив, за които ни подсеща jadores.

Не обичате нови знания и нови навици

Съсредоточавате се трудно, забравяте бързо, губите логическите връзки в мисълта си. Налага ви се да четете нещо по няколко пъти, за да го запомните. В резултат на това, чувствате вътрешна съпротива да научите нещо ново. И вместо да напрегнете мозъка си и да го накарате да се фокусира, се поддавате на пасивността, защото нали е много по-лесно да полегнете и да позяпате в тавана, да избегнете дори и най-малък стрес... Само че от това мозъкът постепенно „ръждясва” и способността му да се обновява спада до нула.

Утре трябва да е като вчера

Всяка промяна на реда или обичайните ритуали ви кара да протестирате. И най-малкото нахлуване в личното ви пространство ви вади от релси. Всеки ден трябва да е като предишния – в същите магазини, по същите улици, малка разходка в кварталната градинка, където познавате всяко дърво и всяка драсканица по пейките. Но това е клопка – тази пасивност се опитва да излъже мозъка, като заменя необходимите му нови емоции и изненади с измамно чувство за спокойствие и безопасност.

Внезапно ставате „специалист по всичко”

Изведнаж губите желанието си да вникнете и да разберете нещо. Вместо това започвате да проявявате безапелационна увереност в собствените си знания, и то във всички области! Но домораслата философия на всезнайковци, плюс увереността, че сте „последна инстанция” по даден въпрос са пряк път към деменция. Защо мозъкът да се напъва да разбере нещо, след като собственикът му и без друго знае всичко?!?...

„Ех, какво беше едно време...”

Неща, на които вчера не бихте обърнали внимание, изведнаж се превръщат в повод за негодуване и нравоучения. Интересите на младежите са безсмислени, музиката им - „това не е музика”, а пъстрите кичури и скъсаните дънки са повод да ги обвинявате във всички смъртни грехове, завършвайки със със сакралната фраза „Ех, какво беше едно време...” (разбира се, много по-хубаво, и това „хубаво” се простира от доматите до спортните коли.) А всъщност нищо не се е променило. Този негативизъм е просто израз на нежеланието ви да научите нещо ново, собствената ви безпомощност, която криете преди всичко от себе си с безкрайно мърмороне за всичко на света. Нали все пак е много по-лесно да не натоварвате мозъка си, вместо да размислите и да намерите компромис?!?

Неочаквана словоохотливост

Непреодолимото желание да поговорите с някого ви връхлита навсякъде - в асансьора, в градския транспрот или на опашка в магазина. Важното е да има слушатели, а тема винаги ще се намери. И няма никакво значение, дали тя интересува неволните слушатели. А това е един от основните признаци, че мозъкът ви скучае, че има твърде много свободно време, че изпитвате самота, че не общувате с хора, а сте зациклили в собствените си проблеми.

Най-изненадващото е, че тези пет признака се срещат и у съвсем млади хора. И всичко, което трябва да направите, е просто да спрете да се носите по течението на собствената си пасивност. Спомнете си детското любопитство и не се плашете от промени! Защото те ни правят по-умни – значи и по-млади!

Последвайте ни в ТЕЛЕГРАМ

Още по темата във

facebook

Сподели тази статия в: