Брус Лий, легендата на бойните изкуства, в истинска битка

Брус Лий, легендата на бойните изкуства, в истинска битка Снимка: news18.com

Името му и до днес е легенда в средите на бойните спортове

Брус Лий, пето дете в семейството на майка от Хонгконг и баща германец, се смята за една от най-влиятелните личности на ХХ в. в света на бойните изкуства. Той влиза в историята на кунгфу и преживява бляскава, но кратка кариера в киното, до неочакваната му и неясна и до днес смърт през 1973, едва на 32, малко преди премиерата на последната му лента. Филмографията му вдъхновява множество последователи и до днес... с изключение на една спорна кино-интерпретация, която независимо от намеренията, добави блясък към ореола около идола на бойните спортове.

Две години след излизането на „Имало едно време в Холивуд“ на Куентин Тарантино, хората все още спорят за кратката поява на образа на Брус Лий в лентата, разказва openculture.com. Обсъжда се дали личността му е представена точно, но далеч по-важното за запалените по бойните изкуства е дали бойните му умения са представени достоверно

Това би могло да се установи лесно, като се съпостави сцената, в която се Брус Лий се появява във филма на Тарантино, с кадри на истинския Брус Лий в действие – но за съжаление, такива почти няма. И макар че филми като „Драконът идва“ и „Смъртоносна игра“ продължават да печелят фенове на Брус Лий, 48 години след смъртта му, бойните сцени в тях, колкото и да са силови, все пак са добре отрепетирана хореография.

Затова, в „Имало едно време в Холивуд“, грубоватият каскадьор на Брад Пит презрително нарича екранните мастори на бойните изкуства като Брус Лий „балерини“. 

Това са силни думи и наистина разпалиха битка в спортната общност на бойните изкуства, макар че целта на филма не е да пресъздаде бой между обучен състезател и обикновен побойник, а да ни накара да се смеем и да вникнем в противоречивата физическа и емоционална природа на героите.

Няма оцелели визуални доказателства за майсторството на Брус Лий, освен няколко клипа, заснети по време на мачове от Международното първенство по карате в Лонг Бийч през 1967 г.. На демонстрации преди турнира Лий показа такива невероятни физически подвизи като лицеви опори с два пръста и невероятни бързи къси удари. Това привлича вниманието на американското кино и му носи роля в „Зеленият стършел“.

В запазените кадри от двубоите през 1967 г. вече известният Брус Лий използва техниката Джийт Кун До, собствената му хибридна философия за бойните изкуства, подчертаваща ползата от бойните умения в реалния живот. Виждаме го да се бие с един от най-добрите си ученици Тед Уонг. Изглежда са носили предпазни средства, тъй като правилата в щата Калифорния не позволяват бой без такива. За да е разпознаваем, Брус Лий носи екип с бели ленти, макар че отлично се разбира кой е само по перфектната му скорост, увереност и контрол над играта. 

От наша гледна точка днес, неговият стил на борба в тези кадри напомня на много от съвременните смесени бойни изкуства - спорт, който можеше и да не се появи, ако Брус Лий някога не беше популяризирал практическата комбинация от елементи, извлечени от всички бойни стилове. 

Не знаем дали като личност е бил толкова арогантен, колкото го е представил Тарантино, Малко известни факти за него са, че е бил късоглед, обичал е да танцува и в Хонг Конг е печелил танцови състезания с невероятно изпълнение на ча-ча, тренирал е ежедневно, изпълнявайки по 5000 бойни модела на ден, мечтаел е да се бие с Мохмед Али, който е бил негов идол и е... първообраз на множество герои в компютърните игри, посветени на бойните изкуства. 

Все пак, Брус Лий едва ли е предполагал, че бойните спортове ще изпробват това, в което той е бил блестящ, едва половин век по-късно. Насладете се на майсторството му!

Последвайте ни в ТЕЛЕГРАМ

Още по темата във

facebook

Сподели тази статия в: