Правилно хранене: Как да пазим здраво сърцето?

Правилно хранене: Как да пазим здраво сърцето? Снимка: pixabay

Кои продукти, в какви количества и колко често могат да бъдат безопасно консумирани, без да натоварват сърцето?

Храните на растителна основа трябва да доминират в менюто, е основният извод от ново изследване, засягащо връзката между храненето и сърдечносъдовите заболявания. В него на база голям брой досегашни проучвания са изчерпателно разгледани актуализираните доказателства за влиянието на различните видове храни върху дейността на сърцето.

„,Грешката, която допускахме в миналото, бе да смятаме даден хранителен компонент за враг, който да изключим от диетата си и с това да решим проблема. Всъщност няма индикации, че която и да е храна представлява отрова за сърцето. Въпросът е в количеството и честотата на консумация, казва авторът на изследването професор Габриеле Рикарди от университета в Неапол. 

Като цяло има редица доказателства, че ниската консумация на сол и храни от животински произход, както и увеличеният прием на растителни храни, в това число пълнозърнести, плодове, зеленчуци, бобови растения и ядки, водят до намален риск от атеросклероза. Същото се отнася и за заместването на маслото и животинската мас с растителни мазнини като зехтин.

Червеното месо (говеждо, свинско, агнешко) следва да бъде ограничено до две порции от 100 г седмично, а преработеното месо (бекон, колбаси и салами) – да се консумира още по-рядко.

Препоръчителният протеинов заместител на червеното месо са бобовите растения (до четири порции от 180 г на седмица). Умерената консумация на риба (две до четири порции от 150 г седмично) също се подкрепя от най-новите данни във връзка с профилактиката на сърдечните заболявания. Пилешкото може да бъде подходяща протеинова алтернатива на червеното месо, но в умерени количества.

Дневната консумация на плодове и зеленчуци следва да се увеличи до 400 г, а ядките – по една шепа (около 30 г) на ден.

Последните данни не подкрепят изискването да се използват нискомаслени вместо пълномаслени млечни продукти за предотвратяване на сърдечните заболявания. „Малки количества сирене (три порции от 50 г на седмица) и редовната консумация на кисело мляко (200 г на ден) дори имат защитен ефект поради факта, че това са ферментирали продукти", посочва професор Рикарди. И добавя: „Установихме, че чревните бактерии играят основна роля за намаляване на сърдечносъдовия риск. Ферментиралите млечни продукти съдържат полезни бактерии, които подобряват здравето."

По отношение на зърнените култури от значение е техният гликемичен индекс (ГИ): храните с висок ГИ повишават кръвната захар по-бързо в сравнение с храните с нисък ГИ. Храните с висок ГИ (бял хляб, бял ориз) са свързани с повишен риск от атеросклероза, следователно консумацията им трябва да бъде ограничена до две порции седмично. Добре е да се наблегне на пълнозърнести храни (пълнозърнест хляб, овес, ечемик) и храни с нисък ГИ (тестени изделия, преварен ориз, царевична тортила).

Що се отнася до напитките, кафето и чаят (до три чаши дневно) са свързани с намален сърдечносъдов риск за разлика от безалкохолните напитки (включително техните нискокалорични варианти). Умерената консумация на алкохол (вино: до две чаши на ден при мъжете и една чаша при жените) може да е полезна, като по думите на професор Рикарди „това трябва да се тълкува като максимално разрешен прием, а не препоръчително количество".

Тъмният шоколад е разрешен до 10 г на ден. При това количество полезните ефекти от него надвишават риска от наддаване на тегло и съответно свързаните с него вредни последици върху сърцето.

Изследването е публикувано в специализираното издание на Европейското кардиологично общество (ESC).

Още по темата във

facebook