Борбата на албанците за спасяването на една от последните чисти реки в Европа

Величествената река Вьоса се вие ​​в живописни меандри през територията на Гърция и Албания чак до Адриатическото крайбрежие. Със своите 272 км дължина, 192 от които пресичат Албания от изток на запад, тя е останала една от последните почти недокоснати от човешка дейност реки на континента. Реката има статут на „защитена зона". Но местното население и екозащитниците не вярват на обещанията на албанските власти, че няма да изграждат инфраструктури по пътя на водния поток, даващ живот на уникално биоразнообразие.

Една от последните диви реки в Европа на места се провира през тесни клисури, а на други коритото й е широко до два километра. Край Вьоса гнездят над 200 вида птици, сред които защитени от закона видове като къдроглав пеликан, червена каня и белошипа ветрушка, и е местообитание на поне 18 вида риби. В много голяма степен до днес реката е запазила девствената си природа.

Потенциалът на Вьоса за изграждане по течението й на хидроенергийни съоръжения обаче се оценява като висок и предложенията за построяване на язовирни стени по самата река и притоците й са многобройни. Това среща противопоставяне от страна на редица европейски природозащитни организации, включително RiverWatch, EuroNatur и EcoAlbania. Обявеният от албанското правителство защитен статут на реката съвсем няма да се окаже достатъчен, за да бъде съхранено природното богатство в района, смятат експертите. 

Планираната водноелектрическа централа „Каливач” – голям язовирен проект с язовирна стена с височина 50 метра, предвидена за изграждане от турско-албански консорциум, директно би унищожила екосистемата на реката. Това е становището на учени от различни дисциплини, които изпратиха през февруари миналата година петиция до правителството на Албания за спешна преоценка на рисковете около строителството. В резултат на активната кампания в края на 2020 г. правителството на Еди Рама прие постановление за обявяването на Вьоса за природен парк. 

Това е добра първа стъпка според природозащитниците, но не е достатъчна, тъй като все още дава възможност за изграждане на ВЕЦ, за сондажи за петрол по бреговете на реката и строеж на туристически курорти и летище във влажните зони в близост до устието. Като пример за това те посочват, че в голям участък от реката между Пермет и Берат се подготвят проучвания за нефт и газ. Те ще продължат в периода от април до юни 2021 г., като геофизичното изследване ще бъде извършено от Geotec S.p.A по поръчка на Shell. Очевидно е при това положение, че определението за природен парк не може да защити Вьоса от тези разрушителни за околната среда дейности, смятат от организациите. За да бъде напълно защитено поречието на Вьоса и да се използва пълният й потенциал за екотуризъм, тя трябва да бъде обявена според най-високите международни стандарти за първия в Европа национален парк „Дивата река“.

Затова екоорганизациите и албанските граждани, подкрепени от редица международни учени, продължават да настояват властите да защитят това безценно национално богатство.

Както заяви Улрих Айхелман от RiverWatch: „Без подходяща защита районът ще бъде „изяден“ от неконтролираното разширяване на туристическите курорти при устието, от язовирите в средната част и от сондажите в горното течение на реката. Ето защо ще продължим тази битка, докато Вьоса не бъде обявена за национален парк."