Защо по време на стрес постоянно сме гладни? Как да не преяждаме?

Защо по време на стрес постоянно сме гладни? Как да не преяждаме?

Силната тревожност, особено в сегашната криза, не е за подцененяване - тя поразява здравето и умствените ни способности. Но има начин за справяне

В съвременния свят всички ние прекалено често се сблъскваме със стресови ситуации. И тъй като днес е много лесно да се купи нещо сладко или тлъсто, храната стана един от начините бързо да се справяме със стреса. 

Но това е много вреден навик, който води до зависимости и се отразява доста лошо върху здравето ни. Испансктото издание ABC ни дава полезни съвети как да престанем да преяждаме и пак да се справяме със стреса. 

Истината е, че справянето със стреса и тревожността не е никак просто. Те не само оказват влияние на ума ни, но и на организма ни и поведението ни като цяло. Така някои си гризат ноктите от нерви, други страдат от силно главоболие, има и такива, които при нервен срив започват да преяждат. 

Отношенията ни с храната на емоционално равнище са нещо много важно. Днес е много лесно да се набавят не само мазни и сладки храни, но и такива с интензивен вкус, ползата от които е доста съмнителна. По този начин храната става средство за бързо задоволяване, което може да има много негативни последици. „Често с помощта на храната ние се справяме по-лесно със стреса, безпокойствата и другите си проблеми", обяснява  диетологът Лаура Хорхе. 

Но защо в такива моменти се обръщаме към храната? Диетологът Фран Сабал казва, че  една от главните причини е нейната достъпност. Тя твърди, че храната „въздейства на нашия мозък по същия начин, по който ни въздействат и лекарствата" и провокират усещането за мигновено щастие. Проблемът е, че в дългосрочна перспектива ние си изработваме „пристрастяване" към храната. Тоест храната не просто ни помага да се справим с тревогите или стреса, но е причина за увеличаване на теглото и влошаване на здравето ни, коментира Сабал. 

                                           Преяждаме, без да го осъзнаваме

Освен преяждането, предизвикано от стрес, ние имаме навика и често да се храним, докато ходим. „Но не си даваме сметка за това. Често храненето ни продължава само десетина минути, при това като ходим или като не сядаме на масата, а се храним прави", коментира Лаура Хорхе, която  обръща внимание на премерения прием на храна. Стресовият режим на ядене обикновено води до употребата на по-голямо количество и по-калорични продукти. 

Ако говорим за емоционално хранене, то тук не става дума само за преяждане. Много често по време на стрес, тъга или гняв възниква усещане, че стомахът ни сякаш се „затваря". Емоционалният глад - това е невъзможност да се самонаблюдаваме за чувствата си и желание по един или друг начин да ги накараме да млъкнат. Обикновено за това ни помага храната. Но се случва в състояние на стрес, болка или печал човек да престане да се храни, коментира Фран Сабал, която добавя, че при такива случаи е важно „да анализираме чувствата си", за да разберем откъде и защо идват.

                                            Осъзнатото хранене

Ключът към това да не разрешаваме проблемите си чрез преяждане е информираността. Важно е да се поспрем, да се наблюдаваме какво ядем, защо и кога. „Прекалено рядко се самонаблюдаваме за това как се чувстваме, когато става дума да изберем какво да ядем. Прости въпроси от сорта на: за какво мислиш преди хранене, или пък действително ли си гладен/а, или искаш по този начини да потиснеш някакви емоции, могат да имат голямо значение", казва Сабал. 

След приемането на храната ние можем отново да се сблъскаме с емоционален глад - този път с чувство за вина. А ако разбираме, че сме яли заради нерви, често започваме да се обвиняваме. „Не трябва да изпитваме вина заради преяждане или недохранване, това е просто един от начините да се успокоим", препоръчва Фран Сабал и подчертава важността на това да „не прехвърляме отговорността върху храната" за всичките си смъртни грехове. Не е нужно да се наказваме за преяждането, необходимо е да се вслушваме в себе си и да избираме и приемаме храната разумно. 

                                              Полезните закуски

Ако изведнъж ни се прииска да хапнем нещо и сме наясно, че това е заради стрес и изострени нерви, можем да си позволим полезна за здравето закуска. Диетологът Лаура Хорхе предлага няколко варианта на такива закуски:

Плодове: Някакъв плод с лъжичка фъстъчено масло или пък 30 грама разтопен черен шоколад - поне с 85% какао. Или домашни пуканки, или тарелка домати с извара, натурално кисело мляко с канела и 15-20 сурови орехови ядки.

Това са полезни закуски, които в момент на стрес и силна тревожност ни помагат да „убием червея на глада" и да не посягаме към полуфабрикатите. 

                    И така: Как да се освободим от емоционалното хранене?


Предлагаме ви редица техники за лечение на корена на проблема, които ще ни помогнат да разберем защо ядем и какво ядем:  

- Купувайте само свежи продукти, откажете се завинаги от полуфабрикатите, съставът им е такъв, че ни заставят да ядем все повече и повече.

- Направете си седмично меню - това е ключ към полезната храна и ефективен начин за внасяне на ред в диетата.

- Не сядайте да обядвате или вечеряте чак когато сте прегладнели прекалено много.

- Добавяйте в обедите и вечерите си много зеленчуци

- Пийте вода. Не е задължително по 2 литра. Но достататъчно.

Автор: ABC, Мария Алкарас (María Alcaraz)

Последвайте ни в ТЕЛЕГРАМ

Още по темата във

facebook

Сподели тази статия в: