Гледна точка: какво политическо бъдеще може да донесе на Тръмп войната в Иран

Американският президент започна ударите срещу Иран все още въодушевен от лесното отстраняване на Николас Мадуро и засилената блокада на Куба с идеята да свали и двата режима. Резултатът: Вашингтон се споразумя с приемниците на Мадуро и сложи ръка върху венецуелския петрол. 

Това позволи на Белия дом да лиши Куба от енергийни доставки, надявайки се на протести, които да свалят комунистическия режим в „задния двор” на САЩ. Мака и плахо, кубинците започват да протестират с отдавна невиждани антиправителствени демонстрации, вкючително като. ограбиха сграда на Кубинската комунистическа партия в гр. Морон. Падане на режима в Хавана обаче е малко вероятно.

Но за Тръмп това са успехи и той вярва, че ще ги постигне и в Иран, обявявяйки победа след победа – макар да не е ясно как точно разбира „победата”. Той твърди, че петролът поскъпва „краткосрочно”, но си струва заради голямата цел: да бъде унищожена иранската ядрена заплаха. В социалните медии Тръмп е дори язвителен: „Само глупаците могат да мислят различно!”

Тръмп се чувства непобедим – и отчасти това се дължи на факта, че неговата хаотична политика засега не е причинила толкова мащабни щети, колкото очакваха мнозина икономически експерти. Все пак, митата му разпалиха глобална търговска война, а депортирането на работници емигранти разклати работната сила в САЩ. 

Всичко това накара много водещи икономисти да се опасяват, че страната може да полети в спиралата на висока инфлация, без перспективи за „меко кацане”. 

За разлика от смущенията в Азия и Европа, по отношение на енергията, САЩ може би са най-защитени от всички големи икономики. Вносът на петрол значително намаля, докато производството му се увеличи силно от началото на века. Така или иначе, петролът поема около 38% от енергийните нужди на страната,  а американската икономика остава стабилна, като индексът S&P 500 все още е близо до историческия си връх.

Но според The Guardian, каквито и да са успехите на Тръмп, политическото му поражение е неминуемо – и ще дойде от американското общество като единствена сила, способна да спре военните авантюри на Вашингтон. 

Войната срещу Иран е крайно непопулярна в САЩ. Американците са разколебани в подкрепата си за политика, която ги изпраща да се бият – и е малко вероятно дългосрочните икономически тенденции да променят това. 

Колкото и самодостатъчни да са САЩ в енергийния сектор, страната не може да се изолира от глобалните процеси, които определят цената петрола, независимо дали идва от Тексас, Норвегия или Близкия изток. От връщането на Тръмп в Белия дом цената на бензина е надхвърлила $ 3,50 за галон и прогнозите са, че ще се върне до нивото от 2025 г. едва през есента на 2027 г. 

Скъпият бензин вероятно ще свие автопазара и основно продажбите на любимите SUV-ове на американците. Транспортните компании, включително авиопревозвачите ще прехвърлят част от повишените цени на горивата върху цената на билетите. Фермерите ще компенсират по-високите си разходи за горива и торове с по-скъпи храни. Търговците на дребно също ще повишат цените.

Инфлацията, която през февруари се стабилизира при 2.4% увеличение, през март вероятно ще скочи.

Всичко това ще удари рейтинга на Тръмп. Той го разбира и затова полага всички усилия да свали цените на петрола с мерки като противоречивата „временна” отмяна на петролните санкции срещу Русия, плановете за застраховане и военен ескорт на доставките през Ормузкия пролив и дори с евентуално разширяване на производството на венецуелски петрол, въпреки остарелите и неподдържани съоръжения

Но най-големият скок в цените на петрола за повече от 30 години изисква повече. Според The Guardian сценариите са два: или войната ще приключи чрез споразумение, или САЩ доведат Иран до състояние да не може да заплашва петролните доставки през Ормузкия проток.

Според Тръмп, решението е „безусловна капитулация“ на Техеран, а войната е „почти завършена“. Но военните стратези във Вашингтон знаят, че дори да разрушат Иран от въздуха, това не е непременно победа в дългосрочен план. 

Нито режимът на аятоласите, нито иранската революционна гвардия просто ще сложат оръжие и ще се откажат – защото макар и мразени от повечето иранци, не биха рискували живота си, а и винаги биха могли да намерят регионални въоръжени милици, които ще подкрепят тоталитарния режим в Техеран.

Тръмп може да се откаже от „безусловна капитулация“, да обяви победа – както и да я разбира, и да върне флота си у дома. Може да унищожи военната и петролна инфраструктура на Иран, като неминуемо ще засегне и граждански обекти, и след това може да разхоложи в района  сухопътни сили.

Но това не са бързи решения и едва ли изглеждат добре за амеиканците, които ще трябва да се справят със загубата на свои близки във войната и да търпят икономическите ѝ последици. 

Тръмп може би ще научи, че рецептите с Мадуро и Куба не винаги и не навсякъде са печеливша стратегия, прогнозира The Guardian. Но за политика Тръмп само едно е сигурно – той е непредсказуем.