Реалистични ли са плановете на Тръмп за венецуелския петрол

Реалистични ли са плановете на Тръмп за венецуелския петрол Снимка: grist.org

Според експерти, ситуацията е „много динамична, много непрозрачна и с голям геополитически аспект”, с една дума - несигурна

За Тръмп обаче, Венецуела без Мадуро е голяма бизнес възможност за американския петролен сектор, особено след като Каракас прие законопроект за по-големи чуждестранни инвестиции в петролната индустрия. 

Ходът съвпада с намеренията на бизнесмена Тръмп - да съживи петролния сектор на Венецуела, да увеличи доставките, да намали разходите за потребителите и евентуално (но последно) - да осигури приходи за Венецуела, която да възстанови икономиката си след години лошо управление. 

Тази светла перспектива би била възможна, но при едно условие - Тръмп поиска американските петролни компании да хвърлят поне $ 100 милиарда във възстановяването на венецуелската петролна производствена инфрастуктура. Американските петролни компании обаче не се „редят на опашка”, предвиждайки огромни пречки. ВВС News разглежда някои от тях.

За начало, държавната петролна компания на Венецуела PDVSA буквално е „изцедена” финансово от Мадуро и предшественика му Уго Чавес - съоръженията ѝ са за бракуване, а добивите на петрол са паднали рязко (с около 1.5 милиона барела на ден). От бизнес-позиция, най-доброто би било PDVSA да бъде фалирана и венецуелската петролна индустрия да започне „от нулата”. Това обаче едва ли ще се случи, тъй като би означавало крах на националния индустриален символ и националния суверенитет. 

Втори разколебаващ фактор: официално Венецуела разполага с най-големите петролни запаси в света (300 милиарда барела), но през 2023 г. е изнесла само 211,6 милиона барела петрол на стойност около $ 4 милиарда. За сравнение, втората по запаси Саудитска Арабия (с 267 милиарда барела запаси) е изнесла за същия период петрол за $ 181 милиарда.

Това реално подхранва съмнения за реалния обем на венецуелските петролни резерви, които Чавес прекласифицира – от първоначалните данни за около 80 милиарда барела добиваем петрол, до 2011 г. цифрата скочи почти 4 пъти, внушавайки сериозни съмнения в изчисленията.

Друг важен фактор е цената на петрола. През второто десетилетие на века барел петрол често се търгуваше за около $ 100, докато сегашните цени от около $ 65 не правят атрактивни инвестициите в петролната промишленост – а за Венецуела те са решаващо условие. Допълнително препятствие е трудният добив на венецуелския петрол и по-ниското му качество в сравнение със саудитски – факти, които налагат практически цялостна подмяна на петролодобивните съоръжения и инфрасруктура. 

Междувременно, очаква се около 8 милиона венецуелци да емигрират, което предвещава проблеми и с работната ръка в петролната индустрия, включително квалифицирани специалисти, които могат да намерят работа навсякъде по света при възнаграждения, несравними с тези в . PDVSA.

Освен това, американските петролни компании, включително ExxonMobil и ConocoPhillips, не са забравили загубите си във Венецуела, когато през 2007 г. активите им бяха конфискувани, след като не отстъпиха на PDVSA мажоритарен контрол. Международни съдебни инстанции обявиха конфискацията за незаконна и осъдиха Венецуела да плати огромни обезщетения ($ 8,3 милиарда например само за ConocoPhillips), но Каракас никога не плати дори и цент. 

Де факто, същият режим и сега е на власт във Венецуела, начело с бившия вицепрезидент Делси Родригес като временен лидер – така че очакванията на ощетените американски компании няма как да са оптимистични.

Освен това, министърът на енергетиката на САЩ Крис Райт заяви, че администрацията на Тръмп няма да воюва с венецуелските паравоенни „колективос“, които действат в стила на наркобандите – така че американските петролни компании отново няма да имат гаранции за сигурността си.

Така че е съвсем ясно защо според ExxonMobil Венецуела е „непригодна за инвестиции“. Тръмп обаче не насърчава американските петролни гиганти, разчитайки че някак ще ги накара да инвесират в Латинска Америка, внушавайки им своята собственическа визия относно ресурсите на региона. Американският петролен бизнес обаче поне засега не споделя тези убеждения и стъпвайки на здравия разум, не планира инвестиции във Венецуела, само за да осъществи империалистическата визия на Тръмп. 

Но дори и при най-благоприятни перспективи, ако петролните компании на САЩ все пак склонят да инвестират и петролната индустрия на Венецуела се възстанови, добивите ѝ ще се увеличат, а световните цени на петрола вероятно ще паднат, което ще отдалечи до безкрайност възвращаемостта на американските инвестиции.

На този етап американският петролен бизнес във Венецуела е представен само от Chevron – абсолютно недостатъчно за плановете на Тръмп. Цитирайки водещ анализатор в сектора, ВВС отбелязва метафорично: настоявайки за инвестиции във Венецуела, Тръмп размахва само тояга – без морков… Общо взето, твърде несигурна перспектива за частния бизнес - включително американската петролна индустрия, както и за „голямата сделка”, замислена от американския президент.

Още по темата във

facebook

Сподели тази статия в: