Колко са енергийно бедните у нас

Колко са енергийно бедните у нас

Хората с ниски доходи и живеещите в социални жилища в момента са особено силно засегнати от "енергийна бедност"

Швейцарският новинарски портал Nau.ch, цитиран от DW, съобщава, че в Европа най-много мръзнат българите. 30,1% от хората в България не могат да си позволят достатъчно отопление през студения сезон. За сравнение, в Швейцария този процент възлиза на 0,3.  Според данни от европейската Обсерватория за енергийна бедност, през 2019 г. делът от българското население, което не може да поддържа домовете си достатъчно топли (с цялото неблагоприятно въздействие върху здравето), е 39,2% – отново най-високият в ЕС. 
 

institutdelors.eu


"През зимата на 2020 - 2021 стотици милиони европейци са принудени да останат по домовете си заради локдауна и ограниченията, наложени заради пандемията от коронавирус. За много от тях това означава да стоят в зле отоплени жилища, което е не само неприятно, но създава и заплаха за здравето им", се отбелязва в началото на доклада, изготвен от института "Жак Делор". Социолозите определят невъзможността хората да поемат енергийните си разходи като "енергийна бедност". Според данните от проучването на института, през 2019 г. тридесет милиона европейци не са успели да отопляват адекватно домовете си . 

Най-силно засегнати са хората в държавите от Южна и Източна Европа, където сградите са най-зле изолирани срещу студ, посочват експертите. България, Литва, Гърция, Португалия и Кипър са държавите с най-голям процент хора, които нямат възможност да си осигурят достатъчно топлина през студените месеци. 

Тома Пелерен-Карлен, който е един от съавторите на доклада, обяснява пред изданието "Euractiv" защо тези хора страдат допълнително в условията на пандемия: 
"В резултат от Covid-19 два фактора оказват особено отрицателно въздействие върху енергийно бедните домакинства. Първо: заради икономическата криза много хора губят доходите си и общият брой на заплашените от бедност расте. Второ: хората са принудени да прекарват повече време в жилищата си заради локдауна, заради вечерния час или заради останалите мерки, свързани с борбата срещу коронавируса. А това повишава разходите за енергия", посочва експертът. 

Хората с ниски доходи и живеещите в социални жилища в момента са особено силно засегнати от "енергийна бедност". Авторите на доклада посочват също, че в лоши жилищни условия живеят повече жени, отколкото мъже. Появяват се обаче и нови групи, заплашени от "енергийна бедност" - например студентите или самонаетите, които пандемията поставя в особено трудно положение.  

У нас близо 284 000 семейства са одобрени и са се възползвали от целевата помощ за отопление през 2020 г. Това е с над 31 000 семейства повече от миналата година, сочат данни на Агенцията за социално подпомагане. И през тази година най-много помощи са поискани и отпуснати за закупуване на твърдо гориво – дърва и въглища. Получили са ги 245 200 семейства, като 3 145 от тях са решили да ги вземат в натура. Средства за покриване на сметки за електроенергия са отпуснати на близо 29 800 семейства, за парно – на над 5 100, а за природен газ – на около 400. 

През миналата 2020 година Европейската комисия стартира инициатива за реновиране на жилищния фонд, за да се подобри енергийната ефективност. В момента се смята, че на енергийно неефективните сгради се дължи 40% от енергийната консумация и 36% от въглеродните емисии в ЕС. За реновации са предвидени гигантски средства: общо 750 милиарда евро. Тези пари трябва да помогнат на правителствата да подобрят изолацията на жилищните сгради и съответно - живота на обитателите им. Отдавна е установено, че изолацията и реновирането на сградите е най-ефикасната мярка за по-добро отопляване на жилищата през зимата. Експертите обаче се опасяват, че парите може и да не отидат за реновиране на жилищните сгради. 

Като конкретен пример Тома Пелерен-Карлен посочва България, където европейските средства според него могат да бъдат изхарчени за газовата инфраструктура. Тъкмо поради това той настоява Еврокомисията да въведе съвсем ясни правила. Пелерен-Карлен смята, че в съответните национални планове една част от парите задължително трябва да се предвидят за "енергийно бедни" домакинства, а освен това и за най-бедните общини. 

До март 2020 г. държавите от ЕС трябваше да представят дългосрочни национални стратегии за обновяване на сградния фонд - ключов процес в усилията за справяне с енергийната бедност, но само половината от страните членки бяха готови със стратегиите си. Докладът предупреждава, че националните енергийни и климатични планове на държавите показват, че енергийната политика продължава да се разглежда фрагментирано или неефективно. 
 

Последвайте ни в ТЕЛЕГРАМ

Още по темата във

facebook

Сподели тази статия в: