ЕЦБ: Забавянето на икономиката ще продължи по-дълго от очакваното

ЕЦБ: Забавянето на икономиката ще продължи по-дълго от очакваното Снимка: ЕЦБ

Сумарният бюджетен дефицит на правителствата в еврозоната скочи със 133% от 2019 до 2020 година

Управителният съвет на Европейската централна банка (ЕЦБ) реши отново да преразгледа мерките и инструментите на паричната си политика във връзка с развитието на пандемията от коронавируса в последно време. На заседанието си членовете на УС приеха, че новата вълна случаи на COVID-19 и съответните мерки за овладяването ѝ значително ограничават икономическата активност в еврозоната, която през четвъртото тримесечие на 2020 г. се очаква да е свита. Най-засегната е сферата на услугите, а инфлацията остава много ниска. Това състояние се очаква да продължи по-дълго от предварителната прогноза, затова експертите на европейската надзорна институция приеха пакет от мерки по паричната политика, което освен всичко друго би позволило да “доближи инфлацията към равнище под, но близо до 2% в средносрочен план“.

Пакет от мерки по паричната политика

На първо място основните лихвени проценти на ЕЦБ остават непроменени, като се очаква те да се задържат на сегашното си или на по-ниско равнище.

На второ място “УС реши да увеличи размера на програмата за закупуване на активи с 500 млрд. евро до общо 1850 млрд. евро в условията на извънредна ситуация, причинена от пандемия (PEPP). Освен това удължи срока за нетните покупки по PEPP поне до края на март 2022 г. Във всеки случай Евросистемата ще извършва нетни покупки на активи, докато УС не прецени, че е приключил етапът на кризата, свързана с коронавируса“, се казва в публикувания от БНБ обзор. “УС реши също да удължи реинвестирането на погашенията по главници на ценни книжа с настъпващ падеж, придобити по PEPP, поне до края на 2023 г.“, което означава, че ЕЦБ очаква негативното отражение на пандемията да продължи поне още най-малко три години.

Мерките, които рекалибрира европейският регулатор, са общо осем, всичките свързани с паричната политика и дългосрочното финансиране, става ясно от документа. Управителният съвет декларира освен това, че “остава в готовност да внесе корекции във всички свои инструменти, когато е целесъобразно.“

За да стигнат до решенията за промяна, експертите на ЕЦБ са направили задълбочена оценка на състоянието на икономиката и финансите към декември 2020 г. Те констатират, че “През третото тримесечие на 2020 г. световната икономика отбеляза силно възстановяване, последвано от продължителен импулс за растеж в началото на четвъртото тримесечие, но някои неблагоприятни фактори помрачават краткосрочните перспективи за икономическото развитие“.

Според макроикономическите прогнози от декември 2020 г. през тази година реалният БВП в световен мащаб (бeз еврозоната) ще се свие с 3%  и ще се увеличи с 5,8% през 2021 г., преди да нарасне с 3,9% и 3,6% съответно през 2022 г. и 2023 г. 

Световната търговия (изключвайки еврозоната) през 2020 г. се сви по-рязко в сравнение с реалния БВП, но се очаква да се възстанови по-силно през 2021 г., се казва в анализа. Очаква се тези неблагоприятни ефекти да бъдат по-слаби в условията на последната нова вълна на зараза. “Балансът на рисковете за перспективите за развитие на световната икономика се смята за по-слабо отрицателен от очаквания преди, тъй като предвид новините за жизнеспособността на няколко ваксини, вероятността лошият сценарий да се реализира е по-малка“.

В еврозоната доходността на дългосрочните държавни ценни книжа и спредовете ѝ значително спаднаха при очаквания за парична и фискална подкрепа, наред с надежди по отношение на риска в световен мащаб, което бе предизвикано в частност от новините за успешни тестове на ваксини. 

Цените на рисковите активи съответно се повишиха. На валутните пазари еврото леко поевтиня, претеглено с търговските обеми.

Брутен вътрешен продукт

“След рязко свиване през първата половина на 2020 г. реалният БВП на еврозоната отбеляза силно възстановяване и се повиши с 12,5% през третото тримесечие спрямо предходното, макар да остана доста под равнищата от преди пандемията“, констатират анализаторите. Заради втората вълна на пандемията обаче, очакванията са отново за спад, но далеч не с темповете на второто тримесечие на годината. И при бизнеса, и при домакинствата се наблюдава известна предпазливост в инвестициите и потреблението.

Последните макроикономически прогнози за еврозоната от декември 2020 г. предвиждат годишен растеж на БВП в реално изражение от -7,3% през 2020 г., до 3,9% през 2021 г., 4,2% през 2022 г. и 2,1% през 2023 г., се посочва в обзора на ЕЦБ. 

Инфлация

Според предварителната оценка на Евростат годишната инфлация в еврозоната през ноември остава непроменена на равнище -0,3%. През декември 2020 г. обаче тази прогноза вече е редуцирана на годишна ХИПЦ (хармонизирани индекси на потребителските цени) инфлация от 0,2% през 2020 г., за да достигне 1,0% през 2021 г., 1,1% през 2022 г. и 1,4% през 2023 г., като ревизията е надолу в сравнение с предвижданията през септември.

Последните анализи обаче сочат, че годишната ХИПЦ инфлация (изключваща енергията и храните), ще бъде 0,7% през 2020 г., 0,8% през 2021 г. и 1,0% през 2022 г., преди да се повиши до 1,2% през 2023 г.

Кредитиране

Растежът на кредитирането за частния сектор се стабилизира, като все още отбелязва по-висок темп спрямо периода преди пандемията от COVID-19. Годишният темп на растеж на кредитите за фирми спадна до 6,8% през октомври от 7,1% през септември. Забавянето настъпи в обстановка на намаляваща нужда от ликвидни средства за спешни цели, слабо инвестиране и по-затегнати условия за предоставяне на заеми. 

Годишният темп на растеж на кредитите за домакинствата възлезе на 3,1% през октомври, т.е., без промяна спрямо септември.

Фискална политика

Съществената фискална подкрепа смекчи значителното негативно въздействие на пандемията върху реалната икономика. Бюджетните разходи за тази подкрепа бяха много съществени за всички държави от еврозоната, макар забележимо да варират по страни.“

Според прогнозите на експертите на Евросистемата от декември 2020 г., в резултат на икономическия спад и фискалното подпомагане се предвижда значително увеличение на бюджетният дефицит на сектор „държавно управление“ в еврозоната - до 8% през 2020 г. от 0,6% през 2019 г.(133%).  Впоследствие се очаква дефицитът да се понижи до 6,1% от БВП през 2021 г., 3,9% през 2022 г. и 3% през 2023 г. 

Очаква се подобряването да бъде предхождано от постепенната отмяна на извънредните ограничителни мерки, докато цикличният компонент ще се подобри значително едва от 2022 г.

Амбициозната и координирана фискална позиция остава от решаващо значение предвид рязкото свиване на икономиката в еврозоната, въпреки че бюджетните мерки следва да бъдат целеви и временни. 

 

Още по темата във

facebook