Ботаническа градина на село: съживяват ли се селата у нас

Ботаническа градина на село: съживяват ли се селата у нас Снимка: Ботаническа градина "Борика"

С Ясен Иванов, създател на ботаническа градина „Борика” в едноименното ихтиманско село, разговаря Елена Страхилова

Преди четири години недалеч от София открихте частна ботаническа градина „Борика”. Разкажете ни как започна всичко? Спонтанно ли се впуснахте в начинанието или вече имахте някакъв опит с подобни проекти?

От дете имам вродено любопитство и интерес към природата. Тя винаги ме е привличала, удивявала и радвала. Като дете колекционирах раковини, шишарки, минерали, различни семена и пера. Непрекъснато тормозех родителите ми да ми купуват макети на животни и книги на такава тематика. В един момент при баба и дядо на село имах цяло ято патици (около 50 на брой) и много зайци. Бях забранил на баба да ги смята за част от фамилното меню. Интересът и любовта към природата предопределиха и избора ми за висше образование. През 2008 година завърших "География" в Софийски университет и магистратура по "Физическа география и ландшафтна екология". През годините на следването ми имах различни идеи за бизнес начинания, всичките свързани с отглеждане на растения, но идеята за ботаническа градина ми хрумна през зимата на 2014 година, когато имах много свободно време и усещах, че започвам да се отдалечавам от природата. 

В ботаническата градина има кътове, езерца, алеи. Ваш ли е целият ландшафтен проект и има ли някаква специфика при създаването на ботаническа градина или е въпрос на усещане? 

Целият проект и всички ландшафтни решения са мое дело, както и голяма част от физическото изпълнение. Това включва разположението на лехите, пътеките, двете езера. Има много специфики при създаването на всяка една градина според мен, но за да бъде постигнат добър резултат, особено важна е предварителната оценка на почвените условия, експозицията и наклона на склоновете, макро и микроклиматичните дадености. Едва след като се запознах с техните характеристики можеше да планирам растителните видове и тяхното съчетаване. Баща ми също има участие във финалните щрихи на градината. Декоративните пейки, столове, парапети, кладенци и скулптури от дърво са негово дело. Градината посреща посетители от юни 2016 година, когато беше и официалното й откриване. 

А как подбирате растенията? Предпочитате местни или екзотични видове и как се снабдявате със семената и корените за разсаждане? Трудоемко ли е едно такова начинание? 

До този момент видовото многообразие в градина „Борика“ възлиза на приблизително 400 различни вида растения. В това число дървета, храсти, перенни и едногодишни тревисти растения и цветя, сукуленти, алпийски и водни растения. Представени са всички континенти с растителни видове. Най-многобройни са растенията от Европа, Северна Америка и Азия поради по-голямото сходство с климатичните условия у нас. Африка е представена с видове от района на Република Южна Африка и Атласките планини, Южна Америка – с растения от Аржентина и Андите. 

Снабдяването с нови видове става по различни начини. Има растения, закупени от разсадници и градински центрове в България, има такива, които съм донесъл от свои пътувания в чужбина. Приятели, живеещи по света, също ми изпращат растения. 

Създаването и поддръжката на градината ми коства много усилия и време. Грижата за живи същества изисква голяма отговорност и отдаване.

Как се финансира един такъв проект? И в тази връзка, тъй като градината става все по-популярна, още повече, че е близо до София и вече се радва на посещаемост, как си представяте да се развива по-нататък във времето?

По отношение на първоначалното финансиране на проекта съм изключително благодарен на родителите ми, които ме подкрепиха. Старая се всеки нов сезон да добавям нови лехи, видови съчетания и атракции в градината. В началото общата площ беше 5 декара, а в момента е почти 9. Надявам се да успея да я разширя, въпреки че това ще е ресурсоемко начинание, тъй като е свързано със закупуването на нови терени в регулация понеже градината се намира в рамките на самото село Борика. 

В градината освен наблюдението на красиви и интересни растителни видове посетителите могат да наблюдават многообразие от пеперуди и други насекоми, птици и земноводни.  От лятото на 2018 година изградихме и посетителски център, където правя беседи и презентации на екологична тематика за групи ученици. Организираме  концерти, йога, медитация, рисуване за деца и възрастни. Посетителите могат да си закупят растения за техните собствени градини и балкони.

Би ли могла Вашата ботаническа градина да окаже положително въздействие за развитието на инфраструктурата на селото? Например на пътя дотам, който не е в най-доброто си състояние и изобщо за оживяване на самото населено място? 

Би ми се искало това да е така и общината да ремонтира пътя до селото (той между другото се нуждае от основен ремонт), тъй като той е част от общинската пътна инфраструктура. Причината това да не се случва според мен не е липса на желание от администрацията на община Ихтиман, а малкия бюджет, с който разполага. 

Градината би могла да допринесе за оживяване на селото, това дори вече се случва. Част от посетителите съчетават посещението при нас с разходки из селото и околностите му. Често ме питат дали се продават имоти, а с някои от посетителите даже станахме приятели и съселяни. 

Целогодишно ли работи градината и успявате ли да си възвърнете вече вложените инвестиции в нея? И в този смисъл отрази ли се кризата тази година около пандемията на Вашия проект? Може ли да се каже, че сега хората търсят повече допир с природата, след като стояха карантинирани, а през пролетта имаше и затваряне на градовете? 

Отварянето на градината всяка година зависи от пролетта, ако тя е по-топла, обикновено в края на март вече посрещаме посетители, а ако времето се задържи по-студено, изместваме началото на сезона към април. Аналогично е при затварянето на сезона – при по-топла есен работим дори до края на ноември. Мисля, че до няколко години ботаническа градина „Борика“ ще заработи целогодишно. 

Тази година се радвахме на най-много посетители в сравнение с всички предходни сезони. Разбира се, това има своето логично обяснение. Градината е на открито, така че хората, които идват да разгледат, не се притесняват заради мерките. Пътуванията в чужбина рязко намаляха и сънародниците ни прекарват почивните дни в страната. И не на последно място, градината става по-богата и разнообразна и по-позната, което много ме радва.

Възражда ли се интересът към селата ни? Хората като че ли все повече се замислят да се преместят извън големите градове?

Когато бях дете, селото кипеше от живот. Във всяка къща имаше хора, отглеждаха се животни, обработваха се всички земеделски площи. Спазваха се празниците, камбаната на черквата биеше и кръчмите бяха пълни със старчета, чуваше се глъчка сутрин пред магазина. Постепенно възрастните хора починаха, децата и внуците им нямаше при кого да идват и къщите започнаха да пустеят, така в периода 2000-2012 година селото заглъхна. След този застой обаче Борика постепенно започна да се възражда и днес изоставените къщи са незначителна бройка. Построиха се нови и няколко млади семейства, които управляват бизнеса си онлайн, заживяха постоянно в селото. Описаната ситуация се отнася за почти всички села в района и днес виждам, че повечето от тях започват да живеят своя нов живот. Мисля, че е напълно естествено хората да изпитват нужда от досег със земята и природата и българското село тепърва ще се възражда. Тази положителна тенденция най-вече може да се усети в селата, гравитиращи около столицата и по-големите градове, но този периметър постепенно се разширява и все повече хора търсят имот на село.

Още по темата във

facebook