„Кашалот“ : Градски хора обединени за по-добра градска среда

Преди няколко години във Варна се появи сдружението „Кашалот“ – една организация, поставила си за цел да преобразява и подобрява градската среда в морската ни столица. Първият им проект, "Морски слънчогледи", бе осъществен през юли 2015 г. на плажната ивица в града и бе посрещнат с голям интерес. През годините оттогава „Кашалот“ продължи с инициативата "Спирка за разкази", чието трето издание завърши наскоро. Чрез нея се променя обликът на спирките на градския транспорт във Варна, София и Пловдив по един съвсем неочакван начин.

Теодора Стоянова, съосновател и административен ръководител на „Кашалот“, разказа пред КЕШ повече за настоящите и бъдещите им проекти:

Как се стигна до създаването на „Кашалот”, откъде дойде идеята за него?

„Кашалот“ започна като неформална група преди 5 години. Бяхме малка общност от приятели и колеги, които се обединихме около идеята за промяна на градските пространства чрез творчески намеси като се използва вече съществуващата инфраструктура. Хрумна ни проект, който да използва малки соларни панели за захранване на мобилни устройства на плажа. Две години по-късно вече бяхме регистрирани като сдружение с нестопанска цел и започнахме по-активно да работим по проекти за преобразяване на градската среда. Тъй като голяма част от хората, които бяхме в основата на „Кашалот“ от самото начало, сме от Варна, някак естествено фокус на работата ни стана именно тя (макар и с времето да осъществихме проекти и в други градове).

А кои са лицата, които в момента стоят зад „Кашалот”? Трудно ли е да се ръководи една такава организация?

В момента зад „Кашалот“ сме двама души – аз като движеща административната и проектна част и Петър Пачолов като творчески двигател на проектите. Смея да кажа, че при нас нещата се получиха естествено и лесно, тъй като ни обединяват любовта към Варна и интересът към иновативни и умни решения за градската среда. Без при това да е необходимо да се правят големи и скъпи инвестиции. Намерихме си ниша, която от една страна е интересна за нас като работа, а от друга има реално измерение и действително внася подобрения в градската среда около нас. 

Разкажете ни малко повече за двата проекта, с които се свързва името на „Кашалот” –„Морски слънчогледи“ и „Спирка за разкази“.

В първата ни инициатива, „Морски слънчогледи“, използвахме плажните чадъри на един от централните градски плажове във Варна като ги преобразихме в соларни зарядни станции. Така всеки посетител можеше напълно безплатно да зареди мобилното си устройство с енергия изцяло произведена от слънцето. Макар и замислен само като проект за летните месеци, „Морски слънчогледи“ просъществува 2 години. 

Следващият ни голям проект е „Спирка за разкази“. При него използваме рекламните пространства на спирките на градския транспорт във Варна, София и Пловдив, за да публикуваме кратки разкази (до 250 думи) на млади и неиздавани до момента автори. Всяка година изданието има различна тема, която да вдъхновява авторите. Всички разкази, отговарящи на условията, се качват на страницата на проекта в интернет, а избрани от тях се публикуват на спирките. 

Имахме и един по-малък проект, свързан с популяризирането на възобновяемата енергия в градска среда, част от инициативата „Европейска нощ на учените“.

В проекта „Спирка за разкази” тази година историите на участниците трябваше да бъдат вдъхновени от Марсилия, Барселона и Генуа. Защо се спряхте точно на тези градове?

Това са три от побратимените градове на Варна. Избрахме ги, защото са разположени на море и са едни от най-популярните дестинации за пътуване. Тъй като тази година бяхме ограничени във възможностите да пътуваме (поради ситуацията с COVID-19), решихме да дадем възможност на хората да попътуват „литературно“.

Получават ли отзвук вашите инициативи, виждате ли някакво раздвижване и промяна след всяка една от тях?

Нашите инициативи са насочени към хората, които използват активно градската среда. Радваме се, че получаваме обратна връзка, която ни помага да подобрим и развием проектите в бъдеще. 

Покрай „Спирка за разкази“ виждаме и желанието на хората да пишат и развиват своя литературен талант, което много ни радва. Голяма част от участниците в „Спирка за разкази“ не се занимават професионално с литература и писане, но получават възможност за реализация и това е много важно за тях. Все повече хора искат да бъдат част от инициативата. 

Партнирате ли си с други организации, подобни на вашата? С държавни институции? 

Проектът във Варна се финансира от Фонд „Култура“ на Община Варна от самото начало. Ние разчитаме на тяхното съдействие и подкрепа и до този момент сме много доволни от партньорството с тях. Миналата година „Спирка за разкази“ се проведе паралелно във Варна, София и Пловдив. В Пловдив бяхме част от програмата на „Пловдив – Европейска столица на културата 2019“, а в София бяхме подкрепени от Програма „Култура“ към Столична община. Отворени сме и активно работим за създаването на партньорства с подобни на нашата организации. Дори в момента сме в разговори за съвместен проект с една организация от Варна. 

Пандемията оказа ли някакво влияние върху дейността на сдружението?

Не бих казала. Нашата дейност в свързана с творчески и артистични решения за градската среда и макар в момента покрай пандемията хората да прекарват по-малко време навън, ние таргетираме места от градската среда, които все пак се посещават често (като спирките на градския транспорт). Ефектът, който пандемията имаше върху дейността ни, беше по-скоро забавяне на срокове и намаляване на мащаба на работа поради ограниченото финансиране.

Какво предстои оттук нататък? Ще има ли нови издания на „Спирка…” или може би нови инициативи?

Да, „Спирка за разкази“ е нашето водещо събитие и се радваме, че вече имаме три поредни издания. Вече започнахме планирането на изданието за следващата година и се надяваме да успеем да привлечем повече партньори, с чиято помощ да достигнем до по-голяма аудитория. Амбициозният ни план е „Спирка за разкази“ да излезе извън рамките на страната и да достигне и до други европейски градове. 

Освен това имаме още няколко проекта в процес на избистряне на концепцията, планиране на дейности и набиране на финансиране за осъществяването им.