Редактирана ДНК защитава пилетата от птичи грип

Експериментите показват, че почти всички генно редактирани пилета са проявили устойчивост към по-ниски дози на сега циркулиращия щам на птичия грип, но при по-високи дози около половината от генно променените птици са развили внезапни инфекции, пише Euronews, позовавайки се на публикация от вторник в Nature Communications.

Научните среди оценяват експеримента, подчертавайки, че за разлика от генетичната модификация, при която в ДНК се въвеждат чужди гени, генетичното редактиране (CRISPR-Cas9) ще работи по-добре при защита от болести, в случая птичия грип. Тази първа крачка е насърчила британските учени да пристъпят към експерименти с три специфични генетични промени, които ще осигурят по-ефективна защита на птиците, с перспектива да спрат разпространението на смъртоносното заболяване. 

Едно от най-важните предимства при генното редактиране е, че промяната може да се наследява, създавайки устойчив на дадено заболяване вид, казва водещият учен на изследването Майк Макгрю от Университета в Единбург.

От 2022 г. насам птичият грип се завърна на много места по света, като доведе до унищожаването на милиони птици и изстреля нагоре цените на яйцата и птичето месо. Между април и юни тази година в 25 страни в Европа са установени 98 огнища на птичи грип при домашни птици и 634 при диви, съобщи Европейският център за превенция и контрол на заболяванията (ECDC). 

Срещу птичия грип е разработена и ваксина, но внедряването ѝ поставя редица значителни практически и финансови проблеми. Въпреки това, този месец Франция първа в Европейския съюз започна да ваксинира домашните птици. Заради стратегията обаче, САЩ наложиха ограничения върху вноса на птиче месо от Франция, опасявайки се от внасяне на вируса, тъй като ваксинираните птици може да носят инфекцията, без да проявяват признаци. 

Редактирането на генома чрез метода CRISPR-Cas9 донесе през 2020 г. Нобелова премия по химия на французойката Еманюел Шарпантие и американката Дженифър Даудна, но прилагането му при хора е ограничено както по чисто технически причини, така и заради етични проблеми.

През 2018 г. китайски лекар обяви раждането на момичета-близначки с неподатливост към ХИВ, постигната чрез редактиране на генома на децата в ембрионален стадий от развитието им. Информацията обаче не беше публикувана в научно издание и остана непотвърдена. Така или иначе, методът CRISPR-Cas9 е сериозна заявка за успешна борба с болести, включително редки генетични аномалии.