Британският „Кораб на срама” прие първите си обитатели

Британският „Кораб на срама” прие първите си обитатели Снимка: lbc.co.uk

Британското правителство започна да настанява първите имигранти в „плаващия затвор”, за да изчакат обработката на имиграционните им документи в Руанда

За остро критикуваната „имиграционна сделка” африканската държава е получила от Обединеното кралство 140 милиона паунда. След намесата на Върховния комисариат за бежанците при ООН и други НПО, Апелативният съд спря мярката като „нечовешка”. Британското правителство обаче обжалва пред Върховния съд и изслушването по делото се очаква през октомври.

Първата „партида” търсещи убежище, които бяха въдворени в т.нар. „плаващ затвор”, са около 50 души мъже, на възраст от 16 до 65 години, преминали медицински и психически преглед. Триетажният кораб с 222 каюти, домуващ в пристанището на Портланд, може да „приюти” около 500 души.

Според властите, решението е „функционално” и разбира се, много по-евтино от 6-те милиона паунда, които властите плащат на ден за хотел на чакащите убежище. Освен по-икономично, решението за „временното” репатриране придоби и силен политически смисъл, тъй като до следващите избори остава едва една година, а консерваторите обещаха, че Brexit ще възстанови „граничния контрол“.

Много имигранти успяха да избегнат прехвърлянето на кораба-затвор след правната намеса на някои неправителствени правозащитни организации, като Care4Calais. Срещу мярката протестираха и жителите на Портланд, притеснени, че решението ще пренатовари местните социални услуги. Междувременно, днес благотворителни организации не позволиха на кораба да бъде качена нова група от около 20 души.

Не е известно колко време ще чакат и в какъв график ще се отпращат кандидатите за убежище, които за момента са около 172 000 души. Премиерът Риши Сунак обеща да разреши проблема до края на 2023 г. и миналия месец подписа нов противоречивият закон, според който всички, влизащи в страната незаконно, ще бъдат задържани и депортирани, независимо че мярката е „несъвместима” с Европейската конвенция за правата на човека.

Междувременно британската администрация обмисля подобно „сътрудничество”, т.е., принудително репатриране на кандидати за убежище и с други африкански страни, включително Гана, Нигерия, Намибия, Мароко и Нигер, преди военния преврат в страната.

Още по темата във

facebook

Сподели тази статия в: