Когато Времето повелява на Старостта да унищожи Красотата

Това е платното на италианския художник от XVIII век Помпео Батони "Времето заповядва на старостта да унищожи красотата". Сюжетът на картината напълно разкрива името й. Картината изобразява три фигури - Времето, Старостта и Красотата.

Беловласият старец с белите криле зад гърба си - това е Времето.

В ръката си държи пясъчен часовник, като символ на бързо изтичащото време, което той олицетворява.

Песъчинките неумолимо се изнизват от една част на часовника в другата. Нищо не може да ги спре. Както нищо не може да спре и бързия бяг на времето.

Над времето нищо не е властно. Дори красотата и младостта. На картината младо момиче символизира Красотата.

Тя все още е прекрасна. Но заплашителният пръст на жестокото и неумолимо Време вече е насочен към нея.

А до момичето е Старостта в образа на грозна старица. И ръцете на Старостта вече се протягат към младото и цъфтящо лице на Красотата.

И колкото и Красотата да се дърпа назад, колкото и да отлага момента на съприкосновение със Старостта, той е неизбежен. Защото така повелява Времето.

Разбира се, това няма да стане веднага. Дървото зад младото момиче е все още е зелено, все още е силно.

Но след време от него ще остане само сух дънер, чието място е на ковчега, виждащ се зад гърба на старицата

Картината е невероятна по силата и дълбочината на вложения в нея  смисъл. Нима тя може да остави някого безразличен? Та нали тя е предназначена за всеки един от нас. И ние решаваме какво да правим в ситуацията, когато старостта, по разпореждане на времето, ще унищожи нашата красота. А това все някога ще се случи - рано или късно…

По материали на Сluber