Пластмасата в световния океан – още един нелеп опит да излъжем природата

Пластмасата в световния океан – още един нелеп опит да излъжем природата Снимка: nps.gov

Всички се тревожим от замърсяването с пластмаса, възмущаваме се от снимки на морски костенурки, заплетени в рибарски мрежи, птици, напъхали се в изхвърлени опаковки, а установяването на микропластмаса в рибата направо ни ужасява, вероятно защото я ядем.

Има обаче един конкретен океански вид, който не е толкова негативно настроен към нарастващия проблем със замърсяването на моретата с пластмаса, нещо повече, този вид се опитва да я интегрира, пише Euronews. 

Изследователски екип от University of Hull е установил, че пластмасовите отпадъци привличат раците отшелници, заради една добавка в пластмасите, наречена олеамид. Веществото действа като сексуален феромон и стимулант за определени морски видове, включително скаридите, но най-податливи на този своеобразен допинг са раците отшелници. Изложени на химикала, те проявяват силни признаци на възбуда, честотата на дишането им се ускорява, което е признак както за вълнение, така и за привличане. 

Според учените, олеамидът действа и по още един коварен начин – химикалът поразително прилича на олеиновата киселина, която се отделя при разлагането на мъртви членестоноги. А раците-отшелници са „чистачите” на океанската екосистема и ако идентифицират олеамида погрешно, ще го приемат за източник на храна, което ще ги вкара в капана на привличането към пластмасата.

Обект на проучването е и комбинираното въздействие на замърсяването с пластмаса и климатичните промени. Екипът е изследвал най-разпространения вид миди по крайбрежието на Йоркшир – синята (черна) морска мида и е установил изненадващ ефект: двата фактора влияят по различен начин на женските и мъжките екземпляри от вида. 

Оказва се, че мъжките миди са засегнати най-вече от повишаването на температурата и киселинността на океанските води, докато женските са по-чувствителни към токсичните добавки в състава на пластмасата. Така че по отношение на репродуктивните способности на морските безгръбначни двата фактора действат комплексно и в крайна сметка водят до намаляването им. 

В тази посока предстоят изследвания на евентуални изменения на молекулярно ниво под влиянието на вещества, добавяни като пластификатори в пластмасите (т.нар. DEHP).

Международният съюз за защита на природата (IUCN) изчислява, че всяка година в нашите океани се изхвърлят най-малко 7,2 милиона тона пластмаса, така че, проблемът може само да се задълбочи. 

 

Още по темата във

facebook

Сподели тази статия в: