Текстилът и модата с поглед към историята

Скъпоценната тъкан от фин памук в края на XVIII покорява света на модата и печели възхищението на цяла Европа не само с красотата си, но и с почти откровения силует, който придава на дамите, тъй като облеклата от муселин не оставяли много тайни за окото. Муселинът става мода, пред която романтиците се прекланят, а критиците ѝ превръщат в скандал. 

Марко Поло първи описва муселина през 1298 г. и смята, че материята е от иракския Мосул. През XVII и XVIII век Бенгалия (днес Бангладеш) и столицата Дака са център на световната търговия с муселин, който вече често се нарича „дака-муселин”. През XVIII век прекрасният плат завладява Франция и в крайна сметка се разпространява в целия западен свят, пише ancient-origins.net.

Производството на муселин е тайнствен, сложен процес от цели 16 етапа. Тъче се само от един рядък сорт памук от бреговете на свещената река Мегна и се смята за едно от най-големите съкровища на времето си. Дипломатически дарове без муселин били немислими. Гръцки и арабски търговци го разменят за рога на носорог, черупки от костенурка и слонова кост по пристанищата на Червено море, Индийския океан и Персийския залив. Древните римляни плащат за муселин със злато и пренасят това свое съкровище в Европа. 

Поети наричат ефирната тъкан „плат от въздух”, а познавачите казват, че дреха от най-добрия муселин трябва да може да се изтегли през пръстен. Друг стандарт е платно с дължина 18 метра да се побере в табакера. Ето колко фина е била тази тъкан, която в най-силните си години се превръща в символ на висш дизайн, тъкаческо майсторство и изящно съблазнителна мода.

Предпочитана материя за традиционни облекла в Индия - сарита за жените и един вид туники за мъже - в Британската империя муселинът нахлува така, че предизвиква смяна на дрескода на аристокрацията. Предишните дневни облекла с вид на брони са изхвърлени и на мода идват ефирните рокли и блузи. Будоарът без халат от муселин вече е досадна отживелица. Много карикатури от онова време иронизират символичното облекло на дамите, което скандализира обществото, но дори и така муселинът остава моден хит и един от най-скъпите платове, развихрил на Острова фантазии за екзотичните тропици. 

Сред най-големите му фенове са съпругата на Наполеон Бонапарт, Жозефина, френската кралица Мария Антоанета и Джейн Остин (1775 – 1817), знаменитата английска писателка, чиито любовни саги „Гордост и предразсъдъци”, „Разум и чувства” и „Доводите на разума” се филмират и до днес. Но в същия период в Европа нахлува векът на просвещението и епохата на разум и рационализъм бързо изпраща чувствено-романтичния муселин в забрава. 

В началото на ХХ век муселинът изчезва и от Европа, и от ​​света. Британската колониална политика последователно унищожава текстилната култура в колониите си, а войните, бедността и природните бедствия я довършват. Майсторите тъкачи на муселин започват да използват нискокачествен памук, други са принудени да станат земеделци и така високата муселин-култура почти изчезва. Образци от най-силната ѝ епоха са сред ценните експонати на световни музеи и частни колекции. 

Текстилците от ХХ век не познават техниките за тъкане на муселин. Отдавна е изчезнал и сортът памук от оригиналното му производство. Едва в наши дни модата започва да преоткрива фината материя и начело отново е Бангладеш. Екипи от ботаници, текстилни инженери, дизайнери, историци и занаятчии се заемат с мащабни проучвания, за да върнат към живот въздушната тъкан и това става политика на бързоразвиващата се страна. Правителството има амбицията да си върне пазарите на изящния текстил и вече е одобрило някои подходящи сортове памук и техники на тъкане. Сега задачата е да се организира промишлено производство на скъпоценната материя, за да заеме мястото си в многоликата съвременна мода, която не страда от скрупулите на миналото.