Ще има ли мораториум за строителството по Черноморието?

Ще има ли мораториум за строителството по Черноморието?

Предложението предстои да бъде внесено в НС

Предстои в Народното събрание да бъде внесено предложение за временен мораториум на строителството по Черноморието, съобщи за 3eNews Борислав Сандов от „Зелено движение“, част от „Демократична България“ в парламента. Предварителните разговори с другите парламентарно представени партии за подкрепа на предложението са вече в ход, добавя той, като подчертава, че целта на разговорите е предложението да се внесе от депутати от различни политически групи, не само от „Демократична България“. 

Инициативата „Зелени закони” също се обърна към народните представители с призив да приемат временна забрана, докато този или следващият парламент приемат необходимите законови промени. Основната цел на тази мярка е да не позволи в периода на евентуално междувластие да се стигне до унищожаване и на последните диви кътчета по Черноморието.  

Проблемите с Черноморското крайбрежие касаят няколко правителства назад, казва Сандов. Законът за устройство на Черноморското крайбрежие в момента не изпълнява своите основни цели за опазване и устойчиво развитие, за осигуряване на свободен и безплатен достъп до морските плажове, за опазване на природните ресурси, за намаляване на замърсяването и възстановяването на естествения ландшафт. От години сме свидетели на това, че винаги се намират вратички в законите и се прави превратно тълкуване на нормите от страна на некомпетентни или корумпирани служители в държавните и общинските институции. 

За кои имоти трябва да важи мораториумът? 

Според екологичните организации мораториумът трябва да важи за:  
- имоти, за които няма действащи териториално-устройствени или общи устройствени планове;  
- имоти, които са продадени или заменени от държавата и/или общините по реда на Закона за горите от  1997 г. или заменени от държавата или общините по реда на чл. 36 от ППЗСПЗЗ; 
- имоти, за които не са извършвани процедури по ОВОС, екологична оценка или оценка за съвместимост по реда на ЗООС и ЗБР,  дюни (вкл. ембрионални дюни); 
-  имоти, за които са изминали повече от пет години от процедурите за промяна на предназначението на земеделски и горски територии и в които строителството не е започнало; 
- имоти, за които процедурите по ЕО, ОВОС и оценка за съвместимост са установили, че са места за размножаване или почивка на защитени от закона видове в територии, обявени по реда на ЗЗТ като защитени територии; 
- имоти, които се намират в територии, обявени по реда на ЗЗТ като защитени територии. 

Срокът на забраната трябва да е по-малко от шест месеца, според еколозите, за да може да бъдат приети адекватни законови механизми, които в действителност да защитават Черноморското ни крайбрежие.  

Какво трябва да се промени в законите? 

Еколозите изброяват в писмо до 45-ото Народно събрание основните промени, които очакват да се случат:

На първо място, те предлагат да се приеме закон за установяване и възстановяване на държавната помощ при заменки и продажби на горски (след 2003 г.) и земеделски земи (след 2000 г.), както и да се приемат разпоредби, уреждащи задълженията на институциите по промяната на предназначението на земеделски и горски територии и реда на връщането им обратно, при условия че строителство не е започнало.  

Експертите настояват също да се промени ЗУЧК, като се постановят глоби и санкции за унищожаване и увреждане на дюни. В законовата защита на дюните това на практика липсва. 

Трябва да се приемат ясни разпоредби за обезсилване на разрешителните за строеж в имоти, включващи приоритетни за опазване природни местообитания, места за размножаване и почивка на защитени видове и дюни, да се създаде законов механизъм за изкупуване на дюни и други редки екосистеми, да се картират всички дюни, включително ембрионалните. Също така крайно време е да се приеме План за управление на Природен парк „Странджа”, което по закон трябваше да стане през 2001 г. 

Лошите примери 

Община Царево продължава да разрешава урбанизация, независимо че няма действащ общ устройствен план, в противоречие със закона за опазването на Черноморското крайбрежие. Никой не защитава ембрионалните дюни и те масово и безнаказано се унищожават от концесионерите на плажове. Продължават да се водят като урбанизирани територии и да се застрояват имоти, за които е установено, че са места за размножаване или почивка на защитени видове. 

В края на миналата седмица от „Главболгарстрой" съобщиха, че компанията се оттегля от проекта „Алепу Вилидж", въпреки че извършените строителни дейности са напълно законосъобразни. Компанията се мотивира с широкия негативен обществен отзвук.  Застрашаващият свободния достъп до плажа проект, представен първоначално като брегоукрепително съоръжение, предизвика гневни обществени реакции. Новият инвеститор в проекта „Алепу Вилидж" Стоян Василев обаче заяви, че ще търси законов и приемлив за обществото начин да го завърши. 

Още в края на 2020 г. неправителствени организации сигнализираха за изграждането на вила на брега на Синеморец в местността Поляните - част от Природен парк „Странджа“. Крайбрежната част на Природен парк „Странджа" е най-голямата защитена територия в България и попада в община Царево, която няма действащ Общ устройствен план. На практика строителството е без канализация и пътна инфраструктура, без да се оценява цялостният ефект върху биологичното разнообразие, туризма и местния бизнес и в нарушение на Закона за биологичното разнообразие. Според експертите в правомощията на министъра на околната среда и водите е „да спира реализацията на планове и проекти, започнати или утвърдени в нарушение на този закон“. 

Един от най-големите проблеми по Черноморието е собствеността на дюните. По конституция дюните са изключително държавна собственост и в момента, в който бъдат официално узаконени в кадастъра, на тях няма да могат да се извършват никакви дейности, каквито се случват в момента - продажби, заменки, даване под наем, даване на концесия. Това обясни Спас Узунов от Българска фондация „Биоразнообразие". Сегашното положение благоприятства тяхното унищожаване. За мен това е защита на инвеститорския интерес, отлагане във времето, за да приключат определени процедури, които са започнали, смята той.   

Повече от 1/3 от дюните са поставени под риск от унищожаване, коментира Узунов. Това става по цялото Черноморие, като започнем от Карадере, Иракли, а в последните години Градина, Златна рибка, Корал, Синеморец, Липите. В исторически план от 90-те години насам 90% от несебърските дюни, например, вече са унищожени. 

Според Стефан Аврамов, експерт към инициативата „Зелени закони“ и експерт към Българска фондация „Биоразнообразие“, трябва да се изготви план за отчуждаване на приоритетни дюни от държавата с финансиране по оперативна програма „Околна среда". Очевидно е, че няма да е възможно всички дюни да бъдат отчуждени, но това трябва да бъде направено поне за заменените, казва той. Трябва и да се спрат всички инвестиционни предложения в дюни, които са на различни етапи. Държавата трябва да обмисли възможностите за възстановяването им там, където те са унищожени през годините. 

Предстои да видим какъв ще бъде политическият отговор от 45-ото Народно събрание на искането за мораториум върху застрояването по Черноморието. За да бъде прието, то ще се нуждае от широка подкрепа. Според председателя на „Изправи се! Мутри вън“ Мая Манолова такова предложение трябва да бъде внесено. ГЕРБ още в последния си мандат бяха обещали да забранят строителството в зона А на Черноморското крайбрежие, но това така и не стана. Позицията на „Има такъв народ“ по този въпрос не е ясна. Как ще гласуват депутатите от ДПС и БСП също не се знае. В програмата на народните представители в сряда влизат заседания на Комисията по бюджет и финанси, Комисията по здравеопазване, Временната комисия по проверка за установяване на злоупотреби и нарушения при разходването на средства от Министерски съвет, министерствата, държавните органи, държавни предприятия и дружества с повече от 50% държавно участие през последните 10 години. Дали ще остане време и воля за това предложение, ще очакваме да видим. 

Въпреки широкия обществен отзвук, който получават, проблемите на Черноморието остават труднорешими. Засилва се нетърпимостта към ново строителство, но интересът към темата остава сравнително нисък. Причината за това е липсата на доверие в институциите и ясна политика за устойчиво управление на крайбрежието. Предстои да разбеем, дали това ще остане така и в следващите години, или най-сетне ще имаме реални и адекватни действия в посока опазване и развитие на Черноморието. 

 

Още по темата във

facebook