Путин прие поканата за Мирния съвет на Тръмп като повод за отмяна на някои санкции

Путин прие поканата за Мирния съвет на Тръмп като повод за отмяна на някои санкции Снимка: themoscowtimes.com

Руският президент дори се кандидатира за постоянно членство, като предложи вноската от $ 1 милиард да се вземе от замразените руски активи в САЩ

„Откривайки” тази възможност, Владимир Путин случайно или преднамерено обвързва мирния процес в Газа с перспективите за мир в Украйна. Властелинът на Кремъл всъщност иска отмяна на финансовите санкции и размразяване на руските активи в САЩ – а защо не и по света. 

Може да се гадае дали руският президент предвижда в отговор на евентуалната отстъпка и мирни инициативи за Украйна, но такъв ход е по-скоро хипотетичен. Сигурно е обаче, че санкциите все по-чувствително объркват сметките на държавния бюджет на Руската федерация. 

Позовавайки се на данни от руското финансово министерство, руски медии днес съобщават, че за да попълни военния си бюджет, Кремъл е продал 71% от златния резерв на Фонда за национално благосъстояние, намалявайки златните му запаси от 554.9 тона през май 2022 г. на 160.2 тона към 1 януари 2026.

„Парите може да свършат”, предупеждава още руското финансово ведомство, предвид стремително падащите приходи от нефт и газ. По данни на руското министерство на икономическото развитие, през декември средната цена на барел Urals е паднала до петгодишно дъно от $ 39. 

Януари също не е по-благоприятен за нефтпроизводителите, принудени да предлагат отстъпки до 50% на Индия и Китай. Според Bloomberg цените на Urals се движат в параметъра между $ 35 и $ 37 за барел, при заложена в бюджета цена от  $ 59.

Според оценки на Reuters, през януари руското финансово министерство може да очаква 420 милиарда рубли данъци върху нефта и газа - с 46% по-малко, отколкото през януари миналата година.

Бюджетният дефицит за 2025 г. се очертава на около 5,7 трилиона рубли - пет пъти повече от планирания. Мерките на финансовото министерство да го намали до 3,8 трилиона рубли включват увеличаване на ДДС, по-високи данъци за малкия бизнес, „технологичен” данък върху оборудване и електроника, както и по-високи глоби за физически лица и предприятия.

Още по темата във

facebook

Сподели тази статия в: