Доклад на WWF бие тревога: Броят на гръбначните животни все повече се свива

Доклад на WWF бие тревога: Броят на гръбначните животни все повече се свива Снимка: Pixabay

Последните анализи на учените сочат, че бързото изчезване на популациите на гръбначните животни в планетарен мащаб все повече се ускорява.

Световният фонд за дивата природа бие тревога с последния си доклад, публикуван в четвъртък, който подчертава спешността на проблема. Но дали апелът на учените ще бъде чут в разгара на пандемията от коронавирус?

 

Според научния анализ на организацията, провеждан на всеки две години, популациите на дивите животни са намалели средно с 68% между 1970 и 2016 г. „Мащабният спад на броя на гръбначните животни, който се случва с безпрецедентна скорост в историята, е свидетелство за обедняването на природата. Това не е просто екологичен проблем, а въпрос на оцеляване, защото биоразнообразието ни осигурява храна, материали, вода и лекарства”, подчертава Вероник Андрьо от WWF.

 

Докато Червеният списък на застрашените видове показва риска от изчезване, индексът на живата планета измерва изобилието от бозайници, птици, риби, влечуги и земноводни. Той се изчислява от Зоологическото общество в Лондон на база данни, събрани в научната литература и от местни преброявания сред дивата природа. През 2020 г. учените са изследвали еволюцията на 21 000 популации на гръбначни животни, представляващи около 4000 вида. „Някои се справят добре, други зле, но общата тенденция е спад по цялото земно кълбо“, обобщава Арно Гофие, програмен директор на WWF във Франция. Във Франция например броят на врабчетата е намалял с 60% от 80-те години на миналия век досега. В Гвиана популациите на кожестата костенурка, най-голямата от морските костенурки, бележат драстичен спад. В Демократична република Конго горилите са намалели с 87% за последните двадесет години.

 

Мащабът на трагедията варира в различните части на света. По-слабо е изразен в Европа и Северна Америка, но в Латинска Америка и на Карибите, където средният темп на намаляване е 94%, загубите може би няма да бъдат възстановени.  

 

На всички континенти фауната на влажните зони, езерата и реките е изложена на риск със среден спад от 84%. По-специално сред влечугите, земноводните и сладководните риби всеки трети екземпляр е застрашен от изчезване. Тези животни стават жертви на замърсяването на техните местообитания, изграждането на язовири и прекомерния риболов. Есетрите, делфините, видрите и хипопотамите са особено уязвими, защото се нуждаят от повече пространство и репродуктивният им цикъл е дълъг.

 

Причините за това безнадеждно състояние на популациите на дивите животни на планетата са добре известни и за пореден път са изброени в доклада: промяната на предназначението на земята (обезлесяване за селскостопански цели, застрояване и др.), прекомерна експлоатация, навлизането на инвазивни видове и болести, замърсяването и изменението на климата. Според WWF „последният фактор може да се превърне в основната причина за изчезването на видовете до 2100 г.“.

 

Световният фонд за дивата природа апелира за незабавни, координирани глобални действия в няколко насоки: засилване на усилията за опазване, трансформиране на селскостопанския модел към по-устойчиво производство на храни, борба с хранителните отпадъци и намаляване с 50% на консумацията на животински протеини. Според организацията комбинирани, тези мерки биха могли да направят възможно „да се изхранва нарастващото световно население“, като същевременно се обърне тенденцията за загуба на биологичното разнообразие, пишат изследователите в списание Nature след проучване на няколко различни възможни сценария.

 

Последвайте ни в ТЕЛЕГРАМ

Още по темата във

facebook

Сподели тази статия в: