Швейцарската мирна среща на върха поиска „териториална цялост” за Украйна

Според подкрепилите декларацията, уставът на ООН и „зачитането на териториалната цялост и суверенитет“ трябва да бъдат основа на всяко мирно споразумение. Под документа не се подписаха представителите на 12 държави, в т. ч. Таиланд, Индия, Саудитска Арабия, Мексико, ЮАР, Бразилия и ОАЕ. 

Двудневната мирна конференция, на която присъстваха представители на около 100 държави и няколко организации, в т..ч. 57 държавни глави, плюс министри на външните работи, отбеляза отсъствието на Русия и изрази надежда в следващи преговори Москва да се присъедини към пътната карта към мира.

В този смисъл, не се очаква особено конкретно въздействие от решенията на срещата за прекратяването на войната, тъй като страната, която я води, не е на масата за разговори. 

Не присъства и Китай, основният съюзник на Москва, докато Бразилия участва на срещата като наблюдател. Дни преди конференцията в Швейцария двете страни се опитаха да чертаят алтернативни пътища за мир в Украйна, доказвайки за пореден път, че твърде често тежки военни конфликти се използват за прокарване на влияние. 

От своя страна, в петък, преди откриването на срещата в Швейцария, руският президент Владимир Путин повтори изискванията си за мир - отмяна на всички санкции срещу Русия, гаранции, че Украйна ще се откаже от НАТО, както и Киев „да отстъпи” на Русия не само окупираните до сега украински земи, но и целите Харковска и Запорожка области, които Москва обяви за свои територии, но не успява да завземе. 

Според наблюдатели, срещата в Швейцария се проведе в труден за света момент, когато конфликтът в Газа, националните избори и други проблеми привличат световното внимание.

Италианският премиер Джорджа Мелони посочи, че ядрената безопасност, продоволствената сигурност и обменът на затворници, са само „минималните условия“ за преговори с Русия, при още редица трудни за преодоляване разногласия.

Премиерът на Катар шейх Мохамед бин Абдулрахман Ал Тани отбеляза в петък, че като домакин на разговори както с украински, така и с руски делегации, неговата страна е съдействала за събирането на 34 украински деца със семействата им и смята да продължи тази дейност. В свое изявление пред журналисти съветникът по националната сигурност на Белия дом Джейк Съливан конкретно приветства „страни като Катар” за действията им.

Украинското правителство смята, че 19 546 деца са били депортирани или насилствено разселени, докато руският комисар по правата на децата Мария Лвова-Белова по-рано определи броя им на „най-малко 2000”. Чрез технология за лицево разпознаване и обществено достъпни данни, само преди дни журналисти от Financial Times разпознаха четири украински деца в руски сайт за осиновяване. 

Припомняйки, че е баща на три деца, премиерът на Черна гора Милойко Спаич настоя пред участниците в срещата: „Ние всички на тази маса трябва да направим повече, за да могат децата на Украйна да се върнат у дома“.

Относно другите две цели, застъпени във финалната декларация, участниците в срещата посочиха своята „споделена визия“ по няколко аспекта – първо, безопасно, сигурно, защитено и щадящо за околната среда използване на ядрената енергия, като украинските атомни електроцентрали, включително АЕЦ Запорожие, се върнат под пълния контрол на Украйна и се експлоатират под наблюдението на МААЕ.

Относно второто предизвикателство - поддържането на глобалната продоволствена сигурност, декларацията подчерта необходимостта от организиране на безопасно търговско корабоплаване в Черно и Азовско море, без да се атакуват търговски кораби и граждански пристанища, а Украйна да продължи да доставя селскостопанската си продукция на заинтересовани трети страни.