Кой как си представя една бъдеща Палестинска държава

Италианският премиер Джоджа Мелони заяви, че „не може да признае държава, която не съществува”, което Euronews тълкува като готовност на Италия да признае Палестина „при определени условия”. Медията не споменава Германия, Япония или Индонезия – държавата с най-много мюсюлмани в света, които не планират признаване на Палестинска държава.

ЕС вижда бъдещето на една Палестинска държава в решението „две държави”. Вижданията на блока са по-скоро пожелателни: Израел трябва да спре войната, САЩ трябва да се съгласят на две държави, Хамас трябва да се разоръжи и да освободи заложниците, в Газа трябва да се създаде „преходна администрация” с участието на Палестинската автономия и разбира се, икономиката на Газа трябва да се възстанови.

Но има проблеми: Вашингтон не приема идеята за две държави, а Израел вече я изключва. Икономиката на Газа беше основно производство на оръжия и боеприпаси, финансирано от Иран, така че ЕС вероятно не планира възстановяване точно на този сектор. Палестинската автономия повече от 30 години не създаде държавност, икономика, съдебна или социална система, плюс че популярността ѝ сред палестинците е далеч по-ниска от тази на Хамас. 

Конвенцията от Монтевидео от 1933 г. изисква всяка държавност да има постоянно население, определени териториални граници, столица, правителство и капацитет да установи отношения с други държави.

На този етап палестинско население живее основно в Газа, в Палестинската автономия (ПА), и по целия свят. Палестинците искат за своя столица Източен Йерусалим, включително. стария град със свещените места за евреи, мюсюлмани и християни, който вече 60 години е вплетен в цялостната градска агломерация на израелската столица с население около 1 милион души. 

Смята се, че бъдещата Палестинска държава трябва да заеме териториите на Палестинската автономия (ПА) на Западния бряг на р. Йордан, и ивицата Газа. ПА е сфомирана през 90-те години на миналия век, а през 2005 г. Израел се изтегли напълно от Газа, предоставяйки ѝ самоуправление. 

И двете територии обаче не скъсаха връзките с Израел, от където се снабдяват (безплатно) с електричество и вода. Основен работодател на палестинците в двете територии също беше Израел, докато безработицата поддържа стабилно средно ниво от 40%, а населението посреща нуждите си основно от чуждестранните помощи.

При тези накратко представени обстоятелства, ЕС вижда една бъдеща Палестина като „демилитаризирана държава“, признаваща Израел, както и Израел „трябва” да я признае. Основен приоритет за ЕС е възстановяването на икономиката на Газа, но не е ясно кой ще плати сметката. 

Според доклад на Световната банка от май 2025 г., Газа преживява почти пълна икономическа парализа, а Западният бряг е изправен пред дълбока рецесия. Като най-голям доставчик на външна помощ за палестинците, в разгара на войната ЕС обяви нов пакет от помощи на стойност € 120 милиона. 

Освен това в началото на септември председателката на Европейската комисия Урсула фон дер Лайен предложи създаването на координирана „донорска група” и „специален инструмент” за наложителното рестартиране на палестинската икономика. Не е без значение също, че точно на сесията на ООН, председателствана от Саудитска Арабия, споменатите европейски страни признаха Палестинската държава.  Въпреки това планът на ЕС звучи по-скоро утопично.

„Вечният” президент на Палестинската автономия Махмуд Абас също има визия, която изложи пред ООН чрез видеовръзка, тъй като не получи американска виза. Акцентът му отново е „трябва” – „незабавно да приключи войната срещу нашия народ”, да се увеличи хуманитарната помощ, да се освободят израелските заложници, но и ВСИЧКИ палестинци, излежаващи присъди в израелски затвори, и пак така „незабавно” да започне възстановяването на Газа „и Западния бряг” (?) 

ТРЯБВА също Хамас и „неговите партньори” да предадат оръжията си на Палестинската автономия, за да има „единна държава с един закон и една въоръжена власт”, казва лидерът на Палестинската автономия.

Според някои британски медии, при финансовите затруднения на ПА, Абас, който е затънал в корупция, вероятно ще поиска и шокиращите 2 трилиона паунда репарации от Обединеното кралство за периода на британското управление на Палестина. Предположението предизвика силно недоволство на Острова, след като медийни анкети от миналата седмица, показаха, че британците масово не одобряват хода на правителството да признае Палестинска държава. 

Абас обеща също, че след около две години ПА ще е завършила реформирането на правителството и съдебната си система – което не се случи за 20 години. Той се обърна и към израелския народ, посочвайки че „нашето и вашето” бъдеще зависят от прекратяването на войната и пожела на двата народа да заживеят „в мир и добросъседство”. Абас обеща и избори „след края на войната”, но не уточни дали Хамас ще участват в тях. 

Същото не могат да гарантират нито ЕС, нито една от страните, които признаха Палестинска държава през последната седмица, нито дори САЩ и Израел. В общи линии, с това се изчерпва готовността за създаването на Палестинска държава.