Защо хората живеят по-дълго от животните

Изследване, което се опитва да хвърли светлина върху генетичните промени при стареенето, е установило, че въпреки огромните различия в продължителността на живота и размера, различните животински видове завършват естествения си живот с еднакво количество генетични промени.

Изследователи от Wellcome Sanger Institute са провели генетично изследване върху 16 вида, включително хора, мишки, лъвове, жирафи, тигри и дългоживеещия, силно устойчив на рак безкосмен плъх, потвърждавайки, че по-бавните нива на мутации водят до по-дълъг живот.

Мутацията е промяна в последователността на ДНК, която според Националния институт за изследване на човешкия геном може да бъде резултат от грешки при копиране на ДНК, направени по време на клетъчното делене, излагане на йонизиращо лъчение, излагане на химикали, наречени мутагени, или инфекция с вируси. Същите тези мутации са в основата на рака.

Изследване, публикувано в Nature, предполага, че скоростта на соматичните мутации е еволюционно ограничена и може да бъде фактор, допринасящ за стареенето.

Генетичните промени, известни също като соматични мутации, се появяват във всички клетки през целия живот на организма. Това е естествен процес, при който клетките придобиват между 20 и 50 мутации годишно при хората. Повечето от тези мутации са безвредни, но някои от тях могат да нарушат нормалната клетъчна функция и да доведат до рак.

   „Беше изненадващо да открием подобен модел на генетични промени при животни, които се различават едно от друго. Но най-вълнуващият аспект на изследването трябва да бъде констатацията, че продължителността на живота е обратно пропорционална на степента на соматичните мутации“, казва д-р Алекс Каган от Wellcome Sanger Institute.

Изследователите генерирали  последователности в целия геном от 208 чревни фрагмента, взети от 48 души, за да измерят степента на мутации в отделните чревни стволови клетки. Анализът на генома показал, че соматичните мутации се натрупват линейно с течение на времето и че са причинени от едни и същи механизми при всички видове, включително хората, въпреки различните им начини на хранене и истории на живота.

Учените също така забелязали, че скоростта на соматичната мутация намалява с увеличаване на продължителността на живота на всеки вид.