Вселената всъщност може да е ... самообучаващ се суперкомпютър

В резултат на това са се получили законите на физиката, които познаваме днес.  Алберт Айнщайн и Стивън Хокинг са провели много изследвания, насочени към разбиране на структурата на света в различни мащаби. Учените  искали да комбинират всички закони на физиката и да получат една теория, но не успяват да постигнат целта си, пише Interesting Engineering.

Стефон Александър, професор по физика в университета Браун, и неговите колеги се заемат да решат проблема. Те подхождат към проблема от малко по-различен ъгъл. Експертите се опитват да разберат защо точно тези закони управляват физическия свят, а не някои други.

Стефон Александър предположил, че физическият свят не е единствената версия на реалността. Всъщност може да има много други негови варианти, където могат да се прилагат други закони. Нашият свят може да има всички онези характеристики, които са характерни за други Вселени. Това му позволило да постигне определена стабилност и той също започнал да се развива.

Освен това експертите считат, че Вселената може да продължи да „опитва, да изучава“ какво работи и какво не носи никакъв резултат. И тъй като Вселената няма учител, тя получава уроците си чрез проба и грешка.

Експертите наричат това явление „самодидактика“. В същото време те добавят, че Общата теория на относителността, както и Стандартният модел, могат да бъдат окончателно сформирани едва след като Вселената достигне необходимия индекс на стабилност.