Ще платят ли богатите страни цената за ранното си индустриално развитие

Ще платят ли богатите страни цената за ранното си индустриално развитие Снимка: gfmag.com

Трябва ли богатите нации да компенсират бедните заради глобалното затопляне, резултат от индустриалното развитие

Световният климатичен форум на високо равнище навлезе във втората си седмица, която мнозина смятат за рещаваща. От днес започва разискването на финансовите параметри на борбата с климатичните промени.

В исторически план развиващите се страни имат много малък дял във вредните емисии, довели до изменението на климата. Дори в момента най-богатият един процент от световното население стои зад вредни емисии, равни на половината парникови газове, излъчвани от най-бедните държави. 

Това оформя и една от основите дискусии в Глазгоу - как да се подкрепят по-бедните страни, за да се постигне „климатична равнопоставеност”.

Бедните нации призоваха за финансова помощ от $ 100 милиарда годишно, като твърдят, че вече страдат и ще бъдат най-силно засегнати от изменението на климата. Такова обещание съществува от 2009 г., но не беше реализирано до 2020 г. Този път перспективата е със стартов срок до 2023 г. - оферта, която мнозина определиха като "изключително разочароваща".

Но съществува и въпросът дали богатите нации трябва да плащат репарации на уязвимите страни за щети, зародили се в миналото, но свързвани днес с климатичните промени. Развитите страни никога не са признавали правна отговорност за въздействието на техните емисии - защото оценката за историческия им принос в тази посока решително не е еднозначна, а претенциите може да достигнат трилиони.

Обединеното кралство обяви £ 290 милиона в помощ на по-бедни страни, като по-голямата част ще отидат за подпомагане на проекти, насочени към опазването на природата и насърчаването на нисковъглеродни производства в азиатските и тихоокеански държави. Един милион лири ще бъдат отделени за осигуряването на по-бързи и по-ефективни глобални хуманитарни действия, включително при свързани с климата природни бедствия.

Засега Шотландия е единствената страна, която заяви, че ще направи дарение в компенсационен фонд, предназначен за страни с пострадали от климатичните промени икономики. Министър-председателката Никола Стърджън обеща първото дарение от £ 1 милион във фонда за загуби и щети. 

Салимул Хук, директор на Международния център за развитие и изменение на климата, базиран в Бангладеш, каза по този повод, че обещанието на Шотландия е първият случай, когато една развита нация мълчаливо признава отговорността си за принос в глобалното затопляне и подчерта, че се надява да не е последен. 

Не са малко тези, които се съмняват в стриктното използване на такива средства по предназначение и се опасяват, че подобна политика ще доведе до безброй опити всякакви ситуации да се подведат под знаменателя „климатични щети”. 

Същевременно, в редица бедни страни не са непозати корупционните практики, свързанни с дарения. Това налага въвеждането на изключително строга международна система за контрол и планиране в подпомаганите страни.

Последвайте ни в ТЕЛЕГРАМ

Още по темата във

facebook

Сподели тази статия в: