Производството на микрочиповете се оказа опасно за планетата

Производството на микрочиповете се оказа опасно за планетата Снимка: raconteur.net

Обвинения, че микросхемите им замърсяват природата, са отправени към TSMC, Samsung и Intel.

Производството на полупроводници е изключително опасно, пише  CNBC, показвайки другата страна на острия им дефицит, който засегна тежко технологичните компании.

Чиповете се използват в най-широк кръг техника – от автомобили и смартфони до чайници и входни звънци. През 2020 г. учени от Харвардския университет стигнаха до заключението, че повредите и изхвърлянето на електронни устройства се дължат в най-голяма степен на микросхемите в тях. Независимо от опитите на някои компании да преустроят производствата си на възобновяема енергия, значителна част от тази промишленост все още използва изкопаеми горива.

Най-големите производители в сектора са Samsung, Intel и Taiwan Semiconductor Manufacturing Company (TSMC), която доставя компоненти за Apple и Tesla. От тайванския офис на Greenpeace отбелязват, че предприятията на TSMC замърсяват въздуха по-тежко от конкурентите си и ежегодно употребяват огромни количества електроенергия – повече напр. от Тайпе, столицата на Тайван. 

Въглеродните емисии на TSMC за 2020 г. са 15 милиона тона, а за пет години щетите им върху природата са надхвърлят тези на автогиганта General Motors. TSMC се оправдават с необходимостта от разширяване на производствените мощности, с цел преодоляване на глобалната криза с полупроводниците. 

Следващите в списъка на тежко замърсяващите структури са Samsung и Intel, чиито емисии въглероден диоксид за 2020 г. са съответно 12.9 млн. тона и 2.99 млн. тона.

От американската екологична компания Forrester казват, че топенето на силиций и производството на чипове на тази основа, изисква високи температури от порядъка на 650°С до 1090°С, които се постигат само с изключително енергоемко оборудване, така че разходът на електроенергия в процеса няма как да се намали. Единственият начин според еколозите е замяната на изкопаемите горива в производството на електроенергия с „чисти” енергийни източници.

ООН вече предупреди, че при настоящите темпове в намаляването на въглеродните емисии, няма как да се постигне въглеродна неутралност. По научни данни, към 2100 г. средните температури ще се повишат с повече от 2.7°С, в сравнение с прединдустриалните равнища. 

Парижкото споразумение от 2015 г. обаче, определи праг на поносимото повишение от 1.5°С до 2030 г. – норма, от която до настоящата 2021 г. човечеството вече е „покрило” 1.1°С. Това предполага далеч по-строги мерки за всички производства, но най-вече за тези, които имат най-голям дял в замърсяването на атмосферата с парникови емисии, които водят до повишаване на земните темпертури.

Последвайте ни в ТЕЛЕГРАМ

Още по темата във

facebook

Сподели тази статия в: