Който сее вятър, жъне буря

Който сее вятър, жъне буря Снимка: newatlas.com

Изразът не е само символичен – от десетилетия учени се опитват да манипулират облаците, за да предизвикат дъжд, продължавайки вековните опити на хората със средствата на съвременната науката.

Когато дъждовете спрат, умират цивилизации, разпадат се общества. Затова хората от векове се опитват да овладеят валежите – да ги предизвикат или да ги разсеят. Средновековни гравюри показват кралски стрелци срещу градоносни облаци. При заплаха за реколтата, фермерите в Австрия са стреляли срещу бурите с пушки, осветени в църквата. В отчаяната си нужда от дъжд, хората се обръщали към религията, към магии или теории, които всъщност не разбирали. 

През 1946 г. Винсент Дж. Шефер, открил лабораторен метод за модифициране на облаците. Експериментът му прераснал в „Проект Цирус” – опит на американската армия. „да научи повече за времето”. През 1947 г. екип, ръководен от Шефер, изпробвал откритието му в реални условия, врязвайки се със самолет в окото на ураган. Ученте разхвърляли в облаците 36 килограма сух лед, за да ги манипулират – и се получило. Медиите възхвалявали експеримента, но на никого не било ясно как може да се използва „облачната” техника. 

Днес методът се нарича „засяване на облаците” и популярността му расте, защото може да спре сушата, да помогне в борбата с горските пожари, да предотврати градушките, които унищожават реколтата, а през зимата – да спаси ски-сезона.

Джеймс Флеминг, историк, професор в Colby College и Катя Фридрих, професор в Университета в Колорадо, са част от екипа, който за първи път научно доказа, че чрез засяване на облаците може да се произвеждат валежи, разказва DW.

Основната концепция е чрез определени химикали и специфична нанотехнология да се охладят и уедрят миниатюрните капчици, които съставляват всички облаци. Нараствайки, капчиците започват да се привличат една друга, да се абсорбират взаимно, докато станат достатъчно големи и тежки, за да паднат като дъжд, обяснява Катя Фридрих.

Но учените не приемат резултатите си еднозначно. Засяването на облаците е много скъпо и работи само, ако вече са се появили. Въпросът е – струва ли си? 

„Всичко зависи от това колко сме отчаяни в нуждата си от вода. Мисля, че Съединените щати го правят именно от отчаяние, защото знаят, че водата им свършва”, казва Катя Фридрих. 

Много други райони също са достатъчно отчаяни. ОАЕ твърдят, че чрез засяване на облаците могат да увеличат валежите над страната си с до 35%. В Китай 35 000 души работят по тази техника, но Индия бие тревога, тъй като китайската експанзия в небето може да превърне облаците в конкурентен източник на водни ресурси. И въпросът от технологичен, се превръща в политически.

Предизвикването на дъждове носи рисковете си, особено ако се захващате с природата при най-разрушителните ѝ изблици. „Това не е решение за всичко. Засяването на облаци е просто едно парче от пъзела в голямата картина на плановете ни за водата”, казва Катя Флеминг.

Коментарът на Джеймс Флеминг е по-тежък: „Не държите нещата под контрол, а се надявате да е така. Имаме технологиите, за да въздействаме на времето, но имаме ли мъдростта за това? Играта с природата не може да се приеме с лека ръка. Хората не трябва да се правят на богове”.

Последвайте ни в ТЕЛЕГРАМ

Още по темата във

facebook

Сподели тази статия в: